Който се смее над белезите, не знае шо е рана
Белезите, които човек има по себе си са най- различни – физически, психически(душевни). Несъмнено всеки един от тях е породен от някаква рана, от някакво преживяване, от нещо, което е оказало съществено,труднозаличимо и болезнено влияние. Раната, каквато и да е зараства, кога по – бързо, кога в продължение на много време, но белега от нея остава като горчив спомен за изживяното.
И така, трупайки белезите върху себе си човек живее своя живот, бидейки раняван по един или друг начин. Живее, учейки се от своите белези, но въпреки това допускайки да бъде раняван отново и отново по същия начин, защото въпреки че е най – съвършенното творение на природата, човек допуска грешки, и така докато не бъде нанесена и последната рана.
Най – голямата рана, е тази нанесна от човек на когото държиш, човек който обичаш, за когото си готов да жертваш всичко и себе си дори. Тази рана е нелечима, тя боли, понякога цял живот, а дори и да успее да зарасте, белегът ...