Коледа е:
Ето заваля:
Снежинки тихичко посипват топлата земя.Разхождам се и чувам глас.
Детски стон снове някъде зад ъгъла на магазина.Отивам там:
Едно дете се сгушило и плаче.Горещи сълзи се стичат по нежното му личице.
Попитах го:
-Защо самотно си дете,нима едно човешко същество може да остане толкова само?
Детето ме погледна с навлажнените от плач очи и кимна с главичка и в този миг видях в неговите ангелски очи - терзаещата му душа и свитото му сърчице как тайничко бленува за малко топлина,за майчина любов,за топли дрехи и храна,за топла пухена завивка и детско зайче с което да заспива.
Къде сте, хора?- питам аз - нима сърцата ви застинаха така жестоко,нима душите ви са тъй коварни,
минавайки покрай детето бедно, обръщате глави в обратната посока.
- Ела, дете, подай ръка,не се страхувай ще те отведа!