Колкото по-голяма е властта, толкова по-голяма е злоупотребата с нея

     Чувам думата власт и неволно в съзнанието ми изниква още една дума -пари, сякаш са обвързани със стоманена нишка помежду си. Опитвам се да я прогоня, казвам и: „Върви си! Мястото ти не е тук! Кой те е викал?" А тя седи в безочливо мълчание и нахално не желае да си тръгне, тегли я при нейната дружка. Те са като две неразделни частици на едно общо тяло, управляващо цял един свят.

     Защо ли думата власт е натрупала в себе си толкова нагнетено отрицателно чувство, че чак горчи? А как да не стане това като всеки я изрича с такава отравяща вътрешна неприязън като нещо лошо и покваряващо. Толкова познато ни звучи изразът „злоупотреба с властта", а като се опитам да се сетя за такъв, оцветяващ властта в положителни краски, нищо не ми идва на ум. Но какво представлява властта без някой, който да и придаде лице - просто празна дума с мрачна слава. Хората са тези, които са оформили нейния лош облик пред света. По-голямата власт предопределя и по-голяма злоупотреба с възможностите, които предоставя именно заради алчността на служещите си с нея. Никога малко не е достатъчно да задоволи веднъж отворената паст. А това от своя страна прави и последиците от злоупотребата още по-опасни и засягащи невинни и нищо неподозиращи жертви.

     Всеки човек, започвайки в началото своя път и стремейки се към нещо повече в живота си, дори не подозира къде може да го отведе това му невинно желание. Мисълта: „Аз не съм като другите" или „Това на мен  не може да се случи" минава през ума  на всеки новобранец в областта на големите игри с властта. И те не могат да бъдат винени за нищо, защото наистина вярват с чисто съзнание и открито сърце, в истинността на тези твърдения, в ползотворността на своите намерения. Дори смятат, какви наивници са само, че с честност, почтен труд и само със собствени усилия ще успеят да постигнат всичко, към което се стремят и за което мечтаят, плод на непокварена надежда. Тук ми идва да се изсмея и с това да стана още един от жестоките безверници, но аз ги разбирам все пак, те тепърва тръгват по своя път и не са усетили налагащата тежест на жадувания успех и заробващия чар на властта. Те искат от тях всичко, което са готови да дадат и дори това, което все още мислят, че никога не биха продали. Те искат човешкото от тях, доброто, душите им. Готов ли си да платиш тази цена? Сега категорично отричаш, но спокойно, има време, властта ще те подмами със своята сладост, със своята леснодостижимост и най-вече - с възможностите, които е готова великодушно да ти предостави. Тогава ще прегазиш всичко, убедена съм, ще забравиш скрупулите си, ще направиш своя избор и той няма да е така наречения трънлив път, а онзи - другият  лесният, мамещият със своята краткост и лекота. Колко много само ми се иска да не съм права, да ме обориш, да ме убедиш в своята позиция, но не с празни думи, а с дела. Искам да видя раните ти, оставени от бодливите тръни, болката, тлееща още в очите ти при спомена, белезите, начертани по лицето ти от времето и усилията. Тогава ще повярвам, обещавам, и ще вярвам докрай, слепешката. Удовлетворението и постигнатото с честност ще бъдат твоята най-голяма награда. Моля те, спаси ме от собственото ми безверие, но ако не можеш, по-добре остави ме така, не давай напразни надежди на един вече умрял наивник.

     Алчността и безскрупулността са наши природни заложби, както се казва - те са едни от онези слабости, които ни правят хора. Докоснат ли се веднъж до безпределните възможности, които открива властта пред тях, те се надигат от забравата и разгръщат разрушителната си сила. Всяка власт малко или много променя, задължава да и се подчиниш и да играеш по нейните правила. Тя кара човек да нарани и опропасти всичко чисто. Това следователно важи с още по-голяма сила, когато властта е по-голяма. Тя става предпоставка за още по-опасни злоупотреби, които за съжаление водят и до по-тежки последици. Увеличаващата се власт увеличава и мащаба на нейното влияние и броя на  засегнатите от въздействието и. Не един и два са примерите в историята на човечеството, ужасяващи ни със своята категоричност, че голямата власт, намираща се в ръцете на неподходящи хора може да даде катастрофален израз на своята унищожителна способност. Такива главозамаяни от нейната безпределна сила и стигнали до крайности в стремежа към криворазбраните си цели са много, дори баналните примери на диктатори като Наполеон, Хитлер и Сталин. Всеки от тях, фанатично отстояващ правотата си, злоупотребявайки с притежаваните правомощия и загърбващ човечността. Самозабравата е най-голямата грешка на всеки наредил се на опашката към заветната цел. Като в „Приказка за стълбата" - човекът, стигнал до върха е загубил сетивата, с които да усети всичко, което го заобикаля, ослепял е за болката, стигнал е до своя малък ад по пътя, застлан от добрите му намерения. Но това вече му е безразлично, той е останал без душа. Такава е властта - подмамваща и опияняваща, издигаща по върховете на социалната стълбица. Но тя е опасна не само за този, който отпива от златния и бокал, но и за тези, които се намират около него, които преди са били негова опора и подкрепа, но сега вече не одобряват направените жертви. И малко по малко всички незаслепени се отдръпват от властимащия, усетили колко опасна и унищожителна може да бъде голямата власт. Затова на върха е самотно. Властта е егоистична, не търпи съмишленици, тя трябва да е единствената господарка на слабото човешко съзнание. Затова пазете се докато можете, не се опиянявайте от измамния блясък и прелестите, които ви предлага с очарованието си. Спасявайте се докато имате време, сили и все още чиста душа...

      И така, да си дойдем на думата, кой е смелчагата, готов да ми излезе насреща, да оспори убедеността ми в опасностите, които крие властта зад красивата си маска? Кой? Има ли такъв? Питам само още веднъж и след това потъвам в безверие...