Човек е забележителен с това, че може да гледа нещо пред себе си с години, десетилетия, цял живтот... и да не е в състояние да си даде ясна представа какво вижда. Всеки го е забелязвал, дори ежедневно в семейството, в личните взаимоотношения. Интересен психологически феномен който се отнася и за малки и за големи неща. Такава е и представата ни за еволюция, поне в реалният и, природен, биологичен смисъл. Това изглежда една общоприета дефиниция :
Еволюция (от латинската дума evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие.
По-конкретно и точно, в природата видовете непрекъснато се адаптират и развиват качества които им помагат в тяхното оцеляване. И сама по себе си подобна дефиницията за еволюция не е толкова зле, не това оспорвам. Проблемът е в грешната представата която и се придава. Но езикът е просто символ, и не съдържа в себе си представата, идеята. Можеш да обясняваш на някой дори най-елементарно ежедневно нещо всекидневно, и той да недовзема. Защо? Защото му липсва правилна представа за това нещо, която единствено сам може да си изгради (макар и често - не му "изнася" да го направи). Купих си преди доста години една книжка за ДНК, на светилото в областта Джеймс Уотсън. За съжаление ми е трудно да мина даже пролога. Защото уж ще обяснява ДНК и откритието му, но представата която го опиянява е, че едва ли не е разрушил представата за Бог. От една страна стои чисто техническата, фактологическата история, но в неговата представа, това има съвсем друг смисъл (който естествено ще увеличи собствената му значимост, психологията тук не е трудна за разгадаване). Смисълът който искаш да вложиш често измества реалността и фактите, явно дори в случая на научните светила. Не се считам за религиозен, но не понасям подобен тип поведение, още пък по-малко вървящ с претенциите за "наука".
Така е и с еволюцията. Това което науката е открила е едно, това което се "представя" е по друго. Не трябва да забравяме науката, както всяко друго нещо се прави от хора, които малко или много функционират на същото ниво на което и всички останали. Хората са същества, които като цяло виждат само това, което иска да видят. А какво е то що се касае конкретно за еволюцията? Малко трудно е да опиша представа, с думи които могат да се разбират грешно. Както започнах, нямам нищо против общоприетото описание, проблемът не е в самите думи. Нека се пробвам така - грешната представа е, че развитието което се случва има ясен абсолютен характер който можем да съдим от наша субективна гледна точка. Никой вид не еволюира изолирано, в затворена система, а всички еволюират едновременно. Което значи доста неща. Едното е, че релативно един на друг, видовете остават в постоянен баланс (освен ако някой не успее да еволюира и загине). Т.е. процесът е бил не толкова да станат "нещо повече", а е *необходимост* да запазят релативният статус който са имали преди, т.е. запазят правото си да оцелеят в постоянно конкурентна и променяща се среда. Второ, че еволюцията има най-вече хаотичен и адаптивен характер. Определено качество може да е предимство в една среда, но недостатък в друга. Наричайки процесът "растеж" неминуемо води субективни преноси, сякаш съществува някакъв морален, икономичен, духовен или какъвто и да е друг абсолютен ориентир и можем да начертаем примерно графика, с права отдолу нагоре. Напротив, ние искаме да виждаме такива графики, но природата не работи по този начин. Може да е благосклонно един вид да е по-едър в един момент, а в друг да е по-дребен. Да е по-умен в един момент, но по-глупав в друг. Имаше един филм навремето - Idiocracy, който за съжаление също беше с грешната представа за еволюция, и "предполагаше", че тя е "спряла да действа", та затова света се е напълнил с идиоти. В същото време показваше конкретни еволюционни причини защо това може да се случи. Т.е. - дава причини за еволюция в подобна посока, но на ниво представа, авторите не могат да я приемат. В подобни случаи, е по-лесно изглежда за човек да приеме, че има нещо грешно с природните сили, а не представата му за тях...
Така че ето един FAQ който бих могъл да напиша за еволюцията. Значи ли еволюцията че...
съм по-умен и съзнателен от предишните поколения? Като цяло - не. Научният прогрес до голяма степен се дължи на бавното натрупване на знание с течение на векове. Това че технически сме по-напред само по себе си не значи, че интелектуално/съзнателно като цяло също сме по-напред. Това че разбираме повече определена "материя", обикновено е за сметка на забравянето на друга. Всъщност различията в интелекта изглеждат много по-големи между самите индивиди живеещи по едно и също време. Което поне до някъде значи, че е по-скоро въпрос на това как се ползва. Учените казват че интелигентността зависи от площта на мозъчната кора, но също казват, че не ползваме пълният потенциал на мозъка си. И това се доказва от индивиди които са грандиозно по-добри в нещо от средният човек (от невероятна памет до умело използване на логика в игри като шах, го и т.н.). Така че еволюцията, като фактор може да се окаже по-маловажна от това дали даден потенциал изобщо ще се реализира и докаже практически като полезен. Животните (които сме свикнали да възприемаме за по-глупави от нас), също учудват с интелигентността си да оцеляват в природата и адаптират към човешката среда. Ако поставим човек в аналогични условия, дали би се справил по-добре? Защото това е истинският тест, не специфично измислени от нас IQ тестчета.
ще доведе до по-лесен и приятен живот от предците ни? Както стана дума преди, еволюцията принципно не предоставя "по-лесен" живот за видовете, целта е да запазят конкурентност помежду си. Вярно, човек може да изобрети уреди които да му улеснят част от живота, но за сметка на това, новата реалност в която се озовава, открива съвсем нови проблеми. Т.е. крайният резултат не изглежда чак толкова по-различен от началният. Дори когато хората нямат ясни външни проблеми, те по инерция усложняват живота си, търсят си нови и нови проблеми, защото и самите те се стремят към едно константно природно състояние (на борба) което е заложено в нас. Хората реално не могат да понесат "да им е по-лесно". Дори да го постигнат, ще го усетят като "скука"... По-друг начин казано, еволюцията е постоянен процес, без начало и край. Всяка част от него е равностойна на всяка друга. Тази идея дори беше изразена в един мрачен филм от близкото минало. Но като цяло, на никой не му изнася да си дава сметка за нея. А то е много лесно. Вижте собственият си живот и на едно животно. В някаква степен, ще се усетите че му завиждате, както може да завиждате и на едно дете за наивността и простите неща които могат да го направят щастливо...
ще ме направи коренно различно същество? Не мисля. Когато човек наблюдава природата малко по-философски, вижда и една неминуема тъга в този безкраен цикъл на рециклиране на материята и борба за оцеляване. Да, както учените казват - без абсолютна посока и крайна цел, без гаранции. Всичко тече, всичко се променя. Но и в някакъв смисъл - всичко си остава същото... Поне аз се сещам също за Пинокио, дървената кукла, която иска да стане истинско момче. Погледнато в рамките на материалният живот, еволюцията, това изглежда невъзможно. Пинокио за съжаление винаги ще си остане дърве кукла, управлявана от все същите материални закони вложени изначално в нея (конците които я дърпат, за да изглежда тя "жива"). Ако се замислим, чисто материално, би било дори невъзможно за самият него да осъзнае, че е просто кукла, тъй като реално той не знае какво е да си момче. Атлас имаха навремето една хубава песен също по темата - "Кукла". Кое ни дава усещането, че има "нещо повече в нас"? Интересен въпрос, но не това не е еволюцията.
ще направи света "по-добър"? Естествено - не и в някакъв морален, духовен или какъвто и да е човешки смисъл. Нейната цел е просто оцеляване, и често оцелява по-жестокият, по-грубият, по-безскрупулният независимо дали постига това чрез груба сила, или подмолни лъжи и измами. Важи само крайният резултат. Именно затова е толкова пагубна идеята на повечето учени и техните последователи, че видиш ли никаква духовност не е заложена материално в живота, и това значи че духовността е просто човешка фабрикация. Първо - наистина научно погледнато, е точно обратното Точно защото духовността на биологично ниво не съществува (с което между другото повечето религиозни вярвания са съгласни в някаква степен), а ние имаме идеята за нея... как се получава така? На основата на какво я изфабрикувахме? Точно липсата на материален мотив, пример в живота доказва, че това не е просто идея "привзета", "нагласена", "изфантазирана" от него. С какво по-точно човек бива мотивиран от живота да се отнася с доброта? Има неща изначално заложени в нас по някакъв мистичен начин (говоря за ядрото, не човешките интерпретации и вярвания). И това не е нова идея. Кант и Шопенхауер разглеждат този интересният факт за а приори познанието в тяхната метафизика, която е може би единствената създадена научна философия. Второ, разрушавайки тази идея, оставяш едно същество със скотско мислене и поведение, което може да бъде мотивирано единствено от идеята за оцеляване и материални облаги. И докато това не е нещо толкова лошо за останалите животни които съществуват на много примитивно и естествено ниво, то за човек може да е пагубно. Комплексното общество в което се намира, изискващо комплексно мислене, тънкият баланс, технологията която контролира, и липса на мотиви за какъвто и да е морал и духовност... Това е дори материално погледнато - взривоопасна ситуация. Дори да съществуват закон и съд за простолюдието, да напомня че такива няма за "елита", който реално управлява планетата... Не може ти самият да отричаш моралът на ежедневното си ниво (а без духовност, той реално няма основа за съществуване), и да очакваш да те управляват морални хора. Да, комунизмът се опита да наложи морал без духовност. И какво стана? Системата не издържа и половин век у нас... Това беше наистина изфабрикуван гол морал, фалшива идеология, продукт на материалният човек в материалните му стремежи. Затова "социалното общество" се провали и дори неговият "баща" в България (Живков) установи, че не сме "дорасли" за него. Всъщност никога няма да "дораснем" за него, защото биологично, то не ни е заложено. Знам, в ония времена, все пак имаше и някаква добрина, и знам, капитализмът беше наясно, че това е изкуствена система която не е в природата на човека. Но днешният капитализъм (който е по-правилно да се нарече фашизъм), е поел по същият път, тъй като и той се зае да убие духовността. С това тотално уби и морала, продавайки идеята, че "системата", "правилата", "лидерите" могат да компенсират това, и да се поддържат "справедливи правила за всички". Къде ли сме чували вече това? Който следи финансите на Щатите, трудно би могъл да бъде излъган. Външният им дълг който надхвърля БВП, е само върха на айсберга. Последно четох, че само по докумнети, са успели да открият 21 ТРИЛИОНА (т.е. повече и от държавният им дълг) които са "изчезнали" през последният четвърт век (и това като университетско проучване). Наистина ли една система (каквато и да е тя) може да е справедлива за всички, когато едни могат да бъркат в кацата с мед, а други само да я пълнят? Независимо как ще я наречеш и организираш тая система, целта на всеки според еволюцията е да намери лично за себе си по-добър начин за оцеляване. Не само за сметка на другите видове, но и за сметка на другите индивиди в собственият му вид... Никакво ниво на външен контрол, не може напълно да го спре в тази му задача. Точно това се получи и при социализма, и при капитализма. И двете в крайна сметка доведоха до големи и репресивни държавни апарати които задушиха публичният сектор. Защо? Защото в крайна сметка природата на човек се проявява винаги, във всичко, независимо от ролята която привидно играем. Така че както "вярващите" може да им се даде един съвет - по-добре разберете наистина в какво вярвате, то и за атеистите важи същият...
каква в крайна сметка е изобщо моята връзка с еволюцията? Почти никаква, освен дребната роля да оставиш (или не) малко генетичен материал за идните поколения. Според същата наука, атомите които те изграждат ще се ползват за съвсем различна цел докато изобщо настъпи някаква промяна с вида. Всякакво теоретизиране по въпросът, всякакво ползване като аргументация е силно абстрактно и спекулативно, просто защото няма да ни има. А както вече повторих, процесът е хаотичен. За пример може да се даде дори техническият прогрес който е даван като основен за нашата собствена еволюция като вид. Прогрес и еволюция са обаче различни неща. Какво става ако чрез тази технология се самоунищожим? Или поне затрием по-голямата част от човечеството и се върнем с няколко века назад, което е напълно в рамките на вероятното. И това ли ще е "неработеща еволюция"? Не, това е просто неработещ прогрес в някаква посока, иначе - еволюцията си работи и продължава. Реално, ние не можем да "отсъдим" що е то "път напред" (нито пък тя самата). Подобна идея, е просто човешка представа, и противоречи на научните факти за еволюцията. Еволюцията има само релативна цел - да подтикне видовете да са по-адаптивни, по-конкурентни един на друг в текущата среда която обитават. Единственото което ни е дадено да правим е да съдим за собственото си състояние, тук и сега. Утре... утре нищо не е ясно и всичко започва отначало, всичко подлежи на нова преоценка (макар и за да си остане в определен смисъл същото)... И това е главният блок в ума на хората. И в религията, и в науката, те има емоционалната нужда от нещо "сигурно" и "постоянно". Затова налагат тези свои нужди в представата си за еволюция, която е точно обратното.
© Interim Все права защищены
И от мен Браво!