Кризата
Криза. Едно понятие, което е валидно в толкова много аспекти днес. Реално погледнато – една проста дума. А означава толкова много. В какво се изразява нейната актуалност? Бихме могли да я разгледаме от доста ъгли. Криза. Може да бъде финансово-икономическа, каквато в същност върлува с пълна пара в света вече втора година. Литературна – заразила днешната младеж. Духовна – по-смъртоносна и от самата смърт. Или кризата във взаимоотношенията деца-родители-родители-деца, простряла черната си ръка върху света още от самото му създаване, а днес сякаш е обвила с плътният си воал цялата галактика. Именно за тази криза смятам да говоря днес.
Раждане. Един от малкото моменти на върховно щастие в живота на човека. На света се появява едно малко създание, все още неосквернено и неокаляно от пътищата на съдбата. Да, има и хора, които не желаят децата си. Но има и родители, които с появата на малчуганите си са готови да се откажат от старите порядки и навици, в живота им настъпва едно ново начало, преобръщайки се на триста и шейсет градуса, в името на децата си.
Да. С настъпването на родителския живот всеки иска да бъде най-добрият. Но между това да искаш и да бъдеш има разлика от тук до Луната.
И така, това малко същество расте пред очите ти. Храниш го, обличаш го, възпитаваш го, но постепенно се отчуждаваш от него. И ето тук изникват двата въпроса: То ли не е наред с нещо, или аз сбърках някъде? В повечето случаи отговорът се крие във втория въпрос, но са малко хората, които изобщо се замислят над него. По-голямата част от останалите пък си избират грешен подход. И ето - детето вече се е превърнало в мъж или жена, готови да създават свои семейства, а родителите познават само това, което са видели през детството. Други даже и това не знаят. А сега идва редът и на третия въпрос: Какво се крие в децата ни?
За мен съществуват два типа семейства:
Пълноценни и щастливи, и непълноценни и… Ами не чак толкова щастливи. Аз самата не мога да определя от кой точно тип съм. Може би защото моето семейство има завиден обем от качества и на двата типа. Бих разделила живота си на три периода. Първи – от започването на съзнателния ми живот до раздялата на родителите ми. Определям го като полубудна фаза от развитието ми, защото тогава знаех, че нещата не вървят на добре, но не исках да го приема. Втори - Голямата депресия и Прехода и трети – моето щастливо семейство, състоящо се само от мама. Трябва да призная, че до този момент нямам нито един красив момент с баща си. Всички са пълни само с разочарования. Не мога и да излъжа, че не ми липсва във всеки един миг от живота ми. Но имаше и период, в който го презирах (Голямата депресия) и благодарение на него будувах цяла година, за да пазя майка ми, да не би да изчезне и тя. Може би караконджулстването ми днес е отражение от онези дни. Трудно ми беше да се усмихвам, когато исках да плача, но го правех. Мислех си, че трябва да съм силна. А в същност съм била най-нещастното и уплашено дете. Както и да е. И този период премина. Благодарение на една велика жена, изградила ме като личност и отгледала силна и здрава. Моето щастливо семейство. Най-добрият и верен мой приятел. Източникът на несекващи сили, оптимизъм и желание за живот и успех – майка ми! Господ Бог ме е благословил с този боец, който имам до себе си. Майка ми! Моята икона, моят идол и изповедник. Майка ми! Липсата на каквито и да е взаимоотношения и допирни точки с моя баща се компенсират напълно и стопроцентово от извора на живот и светлина до мен. Тя ме накара да обикна и приема отново водопада на нещастията (баща ми). Като се замисля, мога да определя типа на семейството си. Щастлива съм и имам майка супер герой, която си е пълен заместител и на баща ми. Да, той ми липсва, признавам, но мога и без него, а без нея - не. Смятам, че нашите взаимоотношения трябва да са пример на бъдещите родители. И на двамата. Защото на никого не пожелавам да мине през това, през което аз съм минала.
Като заключение мисля да отправя призив към родителите да не допускат взаимоотношенията между тях и децата им да се рушат, а от момента на раждането да ги правят все по-здрави и непоклатими. И… Благодаря ти, Боже, че си ми дал това, което имам!
© Анита Райкова Все права защищены