Драматично... много драматично... ужасно драматично... чуваш ли как бият камбаните на църквата, някак по-драматично от драматичното на миналият драматичен момент?! Широко отварям очите си, за да придам допълнителна драматичност на иначе толкова достатъчно драматичния момент... и... Д-Р-А-М-А... няма ме! Летя някъде над себе си, виждам себе си, но... някак спокойно, няма движение, няма дихание, няма поглед, няма... ДРАМА.

С един дъх всичко беше свършило или, както констатираха лекарите: „8-мм точно в десятката – два пъти”

По дяволите, как изобщо съм успяла два пъти.. да се гръмна... в десятката???? Винаги съм си мислела, че би било достатъчно и драматично и един път да го направиш. Като се замисля, когато ми се е случвало едно такова драматично, съм си представяла как го правя, но с това идва и драматичната представа за всичките ми роднини, приятели и познати... някак си ГОЛеМА драма се получава. А като се сетя и какви биха били драмите при евентуалното ми драматично оцеляване... и съвсем ми се сгов***ват представите, и все отлагам.

Някак си стигам до втория иначе толкова драматичен момент. Ще се постарая да не го правя чак толкова драматичен, но... ще ми простите, ако не успея. Невероятна драма... чорапите ми ги няма... как мога да си легна без чорапи... а грешка.. 8-мм – два пъти и то без чорапи???!!! Това е едно от нещата, без които не си лягам. Още от малка, ако легна в леглото без чорапи, не се чувствам някак... спокойна... на сутринта се събуждам нервна и със схванат кръст. Та в момента, в който някак си осъзнах, че аз на 156%  и - ни повече, ни по-малко - сънувам, някак си си починах...

И се будя аз... ама нервна... ама схваната... поглеждам към краката... няма чорапиии... Д-Р-А-М-А!!!