24 сент. 2007 г., 14:37

кутия в нула 

  Эссе
1298 0 0
3 мин за четене


{00:10:23}abased: най-много мразя моментите, в които песните се появяват и се давят обратно
{00:10:28}abased: и идеите...
{00:10:32}abased: идеите изобщо...
{00:10:36}abased: тук няма тишина...
{00:10:47}abased: никъде няма поне малко място...
{00:11:35}abased: и знаеш ли...
{00:11:44}abased: когато се случва...
{00:11:50}abased: единият глас казва...
{00:12:00}abased: да... сега е моментът... давай!
{00:12:19}abased: а другият шепне, че това ще свърши, ако помисля, че ще свърши...


{00:12:47} :(


{00:13:34}abased: всичко, което казвам, е фалшиво, всички текстове и песни... всичко...
{00:13:40}abased: те идват от някъде...
{00:13:43}abased: от цифрите
{00:13:47}abased: или някъде...
{00:13:51}abased: но...
{00:14:00}abased: тъмното...
{00:14:27}abased: не помня какво е... от сърце...
{00:14:42}abased: да посягам вътре...
{00:14:54}abased: защото никога не достигам


{00:17:23} :(
{00:17:23} самият факт...
{00:17:50} не значи ли, че е от сърце...
{00:17:51} ?!
{00:18:12}abased: не
{00:18:18}abased: нищо не значи..
{00:18:27}abased: мониторът ми почна да изгасва...
{00:18:35}abased: това пък сега какво е...


{00:19:48}abased: музиката заби...
{00:19:56}abased: появиха се петна по екрана...
{00:20:05}abased: може видеото да се скапва...


този свят твоят ли е?
живееш ли?
когато дишаш, си точно като мен
знаеш ли, че чакам?
и всичко друго е сън, преди да
БОЛИ!!
кажи ми дали е болка, за да спра да се смея
никоя от секундите не оставя следа
какво е просто да наблюдаваш, докато се давиш?
капките блестят, капките са като пробиващи сълзи
обичаш ли да дишаш?
вместо да режеш, се плъзгаш
гледайки, но без да мислиш
познавам всичко това и ми е все едно
но въздух... въздух...
свободата да не принадлежиш
на мечти и желания
какво е да си свободен да правиш каквото поискаш,
когато не искаш нищо?
да искаш?
нуждата от нещо
удоволствието е като болка в малки дози
изхабен.
ето какво е да умреш.
защото ти не дишаш
и аз съм като теб.

хиляди пъти
виждам как
вратата се отваря

и все пак тук
няма никой...

без теб е толкова тъмно
с теб е тъмно и боли
не мога да видя дали си ти!
трябва да е
тихо,
за да те
има,
защото
те не
вярват.
може да не си
ги виждал, но
те ме обичат повече от теб, Ненужен
те ме пазят от нормалния ти свят
излез и затвори.


малки ръце
нежно затварят очите
обич
и усещане
за полет
дърпат
навътре...

това се случва често
това се случва често!?
не понасям нито веднъж!
този свят твоят ли е?
вярваш ли, че има много като нас?

нас ни няма
и никога не ни е имало

не помня... не помня...
не е там
а там го оставих
смял ли съм се някога?
това вече не е чувство
всички престават да бъдат
тогава и аз не съм.

ще си спомниш ли някога?

© Светлин Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??