Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в който ще ме потупаш по рамото и ще кажеш: ”Ти се стара за мен и аз съм ти благодарен...” Ще ги чуя ли изобщо?!
Цял живот се лишавах от всичко, от нормална връзка, от любов, това ми изигра лоша шега, но всичко това правех заради теб, за да си щастлив, за да се горедееш с мен, а какво получавам?! Нищо! Според теб са ми достатъчни храната, която така или иначе я няма, четирите лева за училище, от които отиват три лева за влака и ми остава лев, за да се нахраня, като след това не мога да ям нищо,з ащото хладилникът е празен. Аз винаги съм уважавала работата ти и знаеш, че винаги съм те разбирала, когато нямаше време за мен, знаеш всичко това… А аз какво получавам?! Непрекъснато заетият баща, гладни ...