31 авг. 2006 г., 09:49
3 мин за четене
Историческият ход донесе по-голяма свобода за милиони хора по силата на един факт, който се разгръща пред очите ни – новото единство на света, в което българинът попадна отново в злощастния капан на изчакването на близкото бъдеще. На това равнище на разглеждане, проблемът е ясен – свободата на отделния индивид се оказва в пряка зависимост от степента на интегриране на общността, в която постига възпроизводствения си процес, с общоформационния процес. Казаното добре може да бъде илюстрирано с факта, че глобалното информационно пространство има за свое основно съдържание съдбата на отделния индивид. Тази особеност ме задължава да бъда максимално конкретен, ако искам да постигна изобразяване на духа на времето, а в границите на тази мяра, нещата стават ситуативни, т.е. разнолики. Колективността, която постигна българинът преди 1990г. си остана гола предпоставка на свободата, защото хората бяха отчуждени от нарастващата собственост. Днес стихията на случайността е мяра на индивидуалната св ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация