27 авг. 2011 г., 09:00

Къмпинг 2 

  Эссе » Другие
1622 0 2
4 мин за четене


След  Асеновград  Чепеларската река (още Асеница или Чая) - 20.08.2011

Познатата поляна, на която и преди сме ходили с Дуда, но само за по няколко часа, понякога с кучето! Тя се намира над поляната до реката, но там земята е влажна за палатка.  Аз вече се бях обзавела с туристическа раница и туристически щеки за по-лесно  придвижване, също нов бански, който  много харесвам! Деан си беше купил палатка от онези триъгълните, беше с кофти плат и съмнително евтина, докато я опъвахме, се скъса по шевовете, но все пак изкара ноща. Хапнахме до реката, този път наготвена храна от рождения ден на Деан, след разходката в мола, като изпратихме родителите му, подхвърлих идеята да се махнем.

  Помотахме се малко след вечеря и се прибрахме в палатката, пак отидохме късно към 20 ч и докато се усетим, вече беше 12 ч. полунощ. Палатката беше накацана от големи скакалци, даже вътре се беше събрала тайфа, три от тях с мравките и една нощна пеперуда, наложи се Деан да махне скакалците, защото ме беше гнус, не станах заради тях цялата нощ до тоалетна, нощта беше ветровита.  Около 5 ч, когато се развиделяваше, палатката беше почти мокра, реших, че няма да има по нея никой накацал:)  Върнах се и заспах пак за още два-три часа. След  като се събудих, закусих вътре в палатката, което привлече още мравки! Станахме и отидохме на разходка, до поляната има малка, изоставена къщичка, пред нея  бяха използвали камъка за част от басейн, а към нея водеха обрасли каменни пътеки! По нея нямаше почти нищо здраво, освен основите ù! Замечтахме се, ако можеше да я купим! Там растяха къпини и дренки, набрахме си малко. Обухме банските и тръгнахме да търсим място в реката, реших, че ако си сложа гумените, бели сандали, по-лесно ще се движа направо по реката, а не по камъните или по трънките, с тях не се плъзгам. Намерихме място с не много слънце, тогава още не беше напекло, след което решихме, че ще се върнем да съберем багажа, докато не сме се отдалечили много.   С  раницата беше  доста по-трудно, защото решихме да разгледаме и по-натам, понякога щеките ми пречеха, а и още не бях свикнала с тях.

Този път Деан беше доволен от мен, а и че нямах нужда от толкова помощ, всъщност идеята за щеките беше негова. Намерихме раче, много са смешни, ходейки настрани, бях виждала и даже яла речни раци, но не такива, а и май тези не се ядат, после открихме и един доста едър екземпляр. Вървейки към поредния вир, където дори не се и чуваха хора, а  само птиците и  бурната вода, ми препречи пътя жаба, голяма колкото двата ми юмрука, беше сухоземна, но се връщаше от  реката, с моята паническа погнуса от тези същества изпищях толкова продължително, че Дуда се смая откъде  взех толкова въздух, май го  дължа на много добре развитите си дробове. Събирахме камъчета и   намерихме извънредно голяма слюда за дзен центъра ми в хола, които обаче забравихме там. Поизкъпахме се малко на три, водата беше студена. Толкова ме хвана яд, взех фотоапарата, а батериите забравих вкъщи и още ме е яд, не го бях използвала около година, скоро го носих на ремонт.

  Една пеперуда ми кацна на носа, там преобладаваха някакъв вид оранжеви, големи пеперуди.

Усетихме енергията, която според нас беше по-добра и мека от мястото над Храбрино, може би защото там беше ров.

Бяхме се преместили вече на друг вир  с повече слънце, там обядвахме, после се разположих под слънчевите лъчи, а Дуда се изтегна на сянка на друг камък! Там беше опасно да се къпем, защото не се виждаше дъното и навсякъде беше мътилка.  Час след слънчевата баня ми се прииска ужасно да се изкъпя, извиках Деан, но беше заспал и като се събуди, се фръцна на другата страна, замятайки одеялото, на което беше легнал, върху си, загубил представа за времето, продължи да лежи още малко. Прецених, че ще е добре да събера малко партакешите в раницата и да измъкна от дъното и ключа за вкъщи. Дуда дойде крадешком зад мен и ме прегърна, като че за извинение, не обича да се извинява, после ми разказа какво вижда в скалата отсреща, в която наистина имаше нещо,  приличащо на заслон и  можеше да се скриеш, ако вали,  бяха яли там!  Попитахме се един друг как се чувстваме и  заредени с положителна енергия, въпреки умората, която беше приятна, Деан реши да потеглим по реката, той на босо, само дето с тази раница не можех вече да запазя същата концентрация и внимание къде стъпвам, затова след известно цопане във водата, настоях да излезем на сухо, за да се обуем, и след малка почивка да продължим, трябваше да пресека реката, а толкова исках да си почина,  но   пресякох! Подсушихме се и обухме гуменките, но като избрах сухото, трябваше да се минем по началото  на алпинистка пътека, през скалисто място. Деан искаше да ми пренесе първо раницата  и после да ми помогне, но аз реших, че мога и се покатерих сама, там вече ме подкрепи! След  това място, точно на пътеката  бяха се спрели  двойка мъж и жена, които явно смутихме доста, защото интимничеха, поздравихме се и продължихме безпрепятствено към колата. Славно потеглихме към  Пловдив и отново се спряхме на една отбивка да съзерцаваме залеза:)                       

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??