В последно време си мислех, че дори и да си на хиляда километри от мен, аз пак ще те усещам. Че винаги ще те усещам до мен, че всичко, през което преминаваме, няма да ни отдалечи. Напоследък си мислех, че животът ми започна отново и любовта ти ще бъде като летния дъжд – пречистваща и желана. По всеки път, по който вървя, аз те носех в сърцето си и ти ме топли като утринна зора. Ти бе единствен на света.
Но прогледнах. Точно днес, точно сега. Видях реалността, като свалих очилата на влюбените. Осъзнах, че ти си просто красива фантазия. Не добър, не лош. Просто фантазия. Жалко мое желание да бъдеш истински и мой, да бъдеш човекът, който ще преобърне света ми отново и ще ме накара да чувствам нещо различно от разочарование и болка. Да бъдеш нещото, което ще дава смисъл на дните ми и ще ми помага да живея по-спокойно и истинки. Да бъдеш моят летен дъжд.
Ти не си лош. Не си. Ти просто си такъв, какъвто си. Колкото те мразя, толкова те и обичам точно за това. За това, че си коренно различен от всички останали. За това, че си този човек, който не предполагах, че съществува. За това, че въпреки моите желания, ти успя да ме накараш да вярвам отново. За това, че ме накара да почувствам. За това, че бе моят летен дъжд.
Никога няма да разбереш какво се крие зад очите ми. Никога няма да видиш болката, разочарованието и отхвърлянето ти. Никога няма да ме видиш да плача. Знаеш - големите момичета не плачат. Те просто си тръгват от там, където не са нужни повече. От там, където е безсмислено да останат. Няма да видиш тъгата, която изпитвам след твоето тръгване, няма да споделя и желанието да бъда с теб отново. Нека запазим красивото ни „нас“, красивите и нежни моменти, дългите вечери и безкрайните целувки.
Ти си летния ми дъжд – пречистващ, желан и бързо преминаващ.
© Зорница Маринва Все права защищены