19 февруари – една тъжна дата за България. Зловеща смърт за един 36 годишен “свободен” по дух човек, който е мислил и живял само за страната и народа си. И до днес на тази дата всеки българин е обзет от чувство на непреодолимо и безкрайно страдание. Какво е загубил българският народ? Своят Апостол на свободата – Левски, носител на всичко най-смело, най-честно и най-достойно в националния ни характер. Дяконът виси на бесилото със “страшна сила” – на тази злокобна дата, 19 февруари 1873 година. Той остава като единствен най-обичан, най-почитан, незаменим и непрежалим син на майка България.

С какво Левски ни предизвиква днес? На какво може да ни научи, за да бъдем достойни българи, равноправни членове в ЕС?

И сега е нужно да има хора като Левски, които са решителни и готови да дадат всичко от себе си за по-добър и справедлив живот, хора с вяра и надежда. Всички трябва да бъдем с равни права, с истински човешки мечти. Човек се ражда свободен, но да останеш такъв не е лесно. Сблъскваме се с трудностите на живота, вземаме сами решения и поемаме отговорност за своите действия. И днес звучат реално думите на Левски: “Днешният век е век на свободата”. Всеки от нас трябва да се бори за по-добър живот. Ние също вървим по житейския път на Левски и революционерите от Априлското въстание, осъзнали, че за да има детски смях, майчина нежност, правда и свобода е нужно да дадат живота си. Левски ни предизвиква да бъдем сплотени, защото заедно ще бъдем по-щастливи, по-добри един към друг, ще бъдем един народ, една България.

Едно от най-хубавите качества у човека е скромността. Не случайно българският народ е казал: “Скромността краси човека” и ако се държиш скромно в обществото, то дори да нямаш външна красота, изглеждаш красив в очите на околните. Това качество е присъщо също на Апостола на свободата. Той е направил толкова много за България, но никога не се е възгордял, никога не е искал нещо в замяна. Левски е казал: “Ако изгубя, губя само себе си. Спечеля ли, печели цял един народ”. Най-големият български революционер се превръща в пример на истински герой, на достоен българин, възприел свободата за свой дълг и умрял за народната кауза.

Левски учи всички нас на родолюбие, патриотизъм. Той сам е казал: “Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861 да му служа до смърт и да работя по народна воля.....”. И ние като Левски трябва да обичаме България, защото България е дала много на света. Тя е страна с древна история, в която са родени велики умове, борбени и славни личности. Но много българи днес не могат да оценят свободата и независимостта си. Младите хора бягат от българската култура и се увличат по западната, други напускат родината си и отиват да работят в чужбина, но в повечето случаи като хора “втора ръка”. Малко са тези, които успяват там да се реализират.

Аз мисля, че България е прелестна страна. Мечтата ми е всеки българин да е доволен, че живее в България, а онези, които са далеч, да се завърнат в родината си. Всеки от нас трябва да чувства патриотизма и ентусиазма на Левски, да усеща воля и жажда за борба, желание да преуспява в живота и да се усъвършенства непрекъснато, овладявайки богатата ни българска култура. Трябва ни повече самочувствие. Необходимо е младите хора да съдействат за утвърждаване на българския дух и култура на световно ниво. Независимо какви ще бъдем след години: учители, писатели, политици, доктори, певци, танцьори и други, ние трябва да покажем на своя народ, че сме най-добрите. И ако всеки от нас даде всичко от себе си в областта, в която работи, България ще има голям напредък.

Има един голям успех за нашата страна, който се случи в началото на 2007 г. Приеха ни в Европейския съюз /ЕС/, като равни сред най-достойните и богати държави в Европа. Осъществи се мечтата на Левски, който бе казал: “Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили”. Въпреки всичко ние сме все още бедна страна, но важното е, че искаме да станем други. И всичко може да се постигне с “дързост и постоянство”. На това днес ни предизвиква Левски. Много неща трябва коренно да се променят, но с упоритост и амбиция всичко може да се постигне. Трябва да се борим срещу многобройните спекулации и корупция, да покажем на страните от Европа, че в България няма само добри животновъди и зеленчукопроизводители, а все повече млади интелигентни хора, които успешно се реализират в обществото и са заинтересовани за развитието на страната. Българинът е с непокорна кръв и е оцелял пет века под чуждо робство. Днес има амбицията да показва на Европа възможностите си. Времето ще покаже успеха на България. Убедена съм в това!

Както е казал Левски: “Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”. Времето поставя конкретни задачи пред обществото. В тогавашната действителност е било необходимо организиране и осъществяване на революция за извоюване на “чиста и свята република”, в която всички българи ще живеят свободни. Съзнанието на българите трябва да се “обърне”. Времето е “назряло” за борба за национално освобождение.

В сегашно време какво означава, че времето нас обръща и ние него обръщаме? Това ще рече, че времето ни променя, но и ние го променяме. Но по-скоро времето ни “обръща”, отколкото ние него. Промените сякаш идват някак отвън и стават не според представите и надеждите на мнозинството. Например вместо стабилна демокрация има засилена корупция. Като че ли времето ни е обещало нещо, а не го е изпълнило. Трябва все пак да се надяваме, че някога ще се възвърне контролът над промените и да започнем с думите на Левски, ние да “обръщаме” времето в по-голяма степен, отколкото то нас. Мислите на Левски, изказани в неговата епоха, са особено актуални и днес.

Искам да кажа в заключение, че макар България да е бедна страна сред останалите в ЕС, всеки българин трябва да е горд с това, че въпреки петвековното робство, насилие и трудности, ние сме успели да опазим своя език, култура и традиции чисти и неприкосновени. Не се срамувам от българската история, а напротив – щастлива съм, че е имало такива смели  борци, които пред нищо не са се спирали в името на своя идеал – националното освобождение. Няма по-красива страна от България, няма по-красиви планини и по-буйни реки от родните. Обичам България, обичайте я и вие! Не се срамувайте от миналото й, защото историята на един народ е неговото национално богатство. С гордост мога да кажа, когато ме попитат някъде по света “откъде съм?”, че аз не съм откъде да е, а от родината на Вазов, Ботев и Левски.