13 окт. 2005 г., 09:42
3 мин за четене
Начин на живот. Покварен живот. Масова халюцинация, че когато си груб си всесилен.
Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас… света изисква от нас да сме такива – пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни, все едни ей такива – чужди. За да успееш трябва да си хитър, да ‘крадеш занаята’, да говориш с недомлъвки. Всичко е 6… Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк – убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш ‘на вихъра на вълната’. Всеки има своя..своя пайжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечии. Не, това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те ‘играят’, ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените ‘нишки’. Петър плет плете през пет плета преплита… и сам се заплита. Накрая ‘всичко се връща-а-а’. И това също го изискв ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация