От всички болести, казват, най-страшни са тези на духа. За да се уверим дали това е така, днес ще направим една обиколка на близката психиатрия, където наши домакини ще бъдат завеждащ отделение Главен Психиатър (за кратко – Г. П.) и неговият зачислен стажант – Стажант Психиатър (за кратко – С. П.). Какво по-добро начало на обиколката от:

 

Стая 42 - Наркотици

 

Предистория:

 

Майка ù беше строга жена. Не ù даваше да пие, не ù даваше да пуши. Момчетата, макар и с право, бяха контролирани и всичко извън „нормата” бе цензурирано. Баща ù искаше от нея да стане магистър по право – да има хубава кариера, да учи и да се изучи.

 

-         Учи!

 

Само с учене, казват, се постига сполука. Родителите, бивайки образовани хора, ù разкриваха тайностите на живота, една по една, с патос, примесен с погнуса – казваха ù, че от алкохол се влиза в болницата, казваха ù, че който пробва марихуана, после влиза в психиатрията, а онези бедни деца, на които техните не са им обяснили и пробват по-тежки наркотици – отиват в моргата.

 

            Ден след ден тя учеше и учеше – щеше да става магистър по право. Съучениците ù я канеха на кафета, на купони и подобни забавления, но тя не можеше... всичко в живота ù бяха учебници и помагала. Почна да развива невроза, депресия, силни изблици на стрес. Тогава родителите ù решиха, че е редно да я пратят на уроци по плуване, защото плуването нали намалява стреса...

 

            Така, след поредния добавен урок към графика ù, тя остана без стрес, но тъгата не си тръгна. Положението стана нетърпимо. Тя бе дочула, че алкохолът решава проблема. Макар и да се страхуваше, че ще влезе в токсикологията, тя се престраши и помоли най-добрата си приятелка да вземе (открадне) от техните една бутилка. Тъй като родителите ù бяха обяснили колко опасна е водката, тя много внимаваше да не прекали. Изпи няколко глътки и за пръв път от години забрави за всичките науки, с които след време щеше да кандидатства. Обзе я една лека и приятна топлина, сякаш приятел я бе завил.

 

            Няколко часа по-късно, когато настъпи вечерният ù час, тя се прибра вкъщи. Беше спокойна, алкохолът бе в такова количество, че единството, което ù бе сторил, бе да я поприспи. Но тя винаги бе полузаспала, притисната от многото си задължения. След като влезе при техните, за нейно учудване те се усмихнаха, поздравиха я за поредната похвала от училището и въобще не забелязаха, че е пила. Тя бе пила съвсем малко. След това отиде и си легна.

 

            Така в живота на нашата героиня се появиха нови приятели, които винаги бяха насреща, когато науките ù идваха в повече. Скоро обаче първоначалната доза не решаваше проблема. От половин малко, стана едно малко, след това и то порасна. Една вечер, след като изкара 5-тица в училище, което впрочем беше абсолютно недопустимо, тя реши, че тъй като и без това ще ù се карат, може да потърси утеха при спиртните си приятели. Това беше вечерта, когато техните разбраха, че тя пие. Същата нощ тя не мигна, защото чакаше всеки момент родителите ù да я закарат в болницата – нали там отиват алкохолиците. Но това не се случи – тя не беше толкова пияна, а и имаше от онези леки пиянства, които минават след един сън и няколко часа главоболие.

 

            Вече не вярваше на техните. Те ù бяха казали, че алкохолът ще е нейната гибел, а всичко на всичко той ù бе причинил едно главоболие, което така или иначе беше нещо нормално за дългите дни, изпълнени с учене. Това, което се промени, бе въвеждането на мерки, които да осуетят всичките ù следващи опити да пие. Баща ù я взимаше от училище, от уроците, а за да са сигурни, че не пие там, ù проверяваха дъха. Стресът се върна, тъгата се върна. Положението пак беше нетърпимо, този път по-зле от всякога.

 

            Една вечер, на връщане от близкия хранителен магазин, тя видя една групичка тревоманчета в близката до блока градинка. Вече нямаше какво да губи. Беше чувала всякакви страшни истории за това какви хора са наркоманите. Въпреки това, макар и с доста страх, се приближи към тях. Те бяха още в средата на първата врътка и съответно бяха в доста добро съзнание. Бяха способни на разговор, изглеждаха интелигентни, имаха проблеми, подобни на нейните. Тя обаче трябваше да си тръгва, тъй като техните щяха да се усъмнят, ако беше закъсняла още малко. След като им каза „Довиждане!”, тя си тръгна, но още на втората крачка чу едно от момчетата да ù казва:

 

-„Пробвай, ще те успокои!”

 

Тя се уплаши, но нямаше време да размишлява. Вече нищо не я интересуваше и пробва. Беше я много страх, че като се върне, техните ще я усетят. Веднага след като влезе в апартамента, майка ù я чакаше за редовния тест на дъха. Едната дръпка обаче я беше поуспокоила и тя не се притесняваше особено. Майка ù помириса, усети лошия дъх, замисли се от какво може да е, сети се, че са ù забранили всякакви бонбони/дъвки, за да не си прикрива дъха, след което я пусна да влезе.

 

            Момичето се върна и уморено от всичко станало през деня, отиде да си легне в стаята си. Тревата я беше накарала да се депресира още повече. За сметка на това обаче светът около нея се беше изпъстрил. Чалгата, пусната от съседите, звучеше за първи път добре. Звездите в небето сякаш танцуваха. Тя преспа и като се събуди, всичко си беше по старому. Проблемът бе, че искаше отново светът да стане пъстър. И така, тя почна да бърза с пазарувките, за да има после време за една „врътка” с нейните нови приятели. За нейно учудване това удоволствие не беше и толкова скъпо – няколко лева, за да си плати дръпването. А от нейна гледна точка определено си заслужаваше – най-малкото, за да види безпомощността на майка си, която не можеше да я разбере, въпреки че не пропускаше проверка. А това беше така, защото макар че явно бяха изключително образовани на тема наркотици, техните даже не знаеха как изглежда една цигара с канабис.

 

            Тази ситуация продължи известно време. Повратната точка беше, когато майката отиде до магазина да напазарува. Тогава продавачката се пошегува, че много тормозят дъщеря си, която все бърза като идва да пазарува. Като чу това, майка ù каза на баща ù, след което двамата обсъдиха какви са вероятностите и стигнаха до извода, че трябва да проследят какво прави, след като толкова бърза. Първо се усъмниха, че бърза, за да прави нещо нередно в стаята си, но след щателна проверка не намериха нищо ненормално вътре. Затова следващия път, когато я изпратиха да пазарува, баща ù слезе, за да проследи какво се случва.

 

Тогава я разкри.

 

-         ОТИВАШ В !ЛУНАТОРИУМ! ПРИ ДРУГИТЕ ОТРЕПКИ И ОТКАЧАЛКИ КАТО ТЕБЕ!

 

Така ù заяви баща ù. Така и стана. Двамата родители вече прекарваха времето си заедно, обсъждайки това зло - наркотиците, както и слабостта на ненужната си дъщеря. Беше ги искрено срам от нейното съществуване. Повече никога нямаше да я видят и това ги крепеше в техния измислен, образован и културен свят.

 

...

 

...

 

...

 

Родителите му бяха заможни хора. Никога не го лишаваха от нищо. Многото си свободно време запълваше с безкрайни срещи и купони... но и това след време му писна.

 

            Един ден се зачуди какво по-интересно може да свърши със себе си. Тогава се сети, че един негов приятел го бе поканил на парти с разни освежителни субстанции. А именно – амфетамини. Тази история няма да е дълга – момчето отиде, плати си наркотиците, а те за него бяха евтини, и се надруса.

 

            Така той намери един доста по-забавен начин да си прекарва изобилието от свободно време. Скоро обаче това му стана безинтересно. Бе дочул, че екстазите те карат да чувстваш секса, както нищо друго. Тази история също няма да е дълга – момчето отиде, плати си наркотиците, а те за него бяха евтини, и се надруса. Този път успя да завлече и още някого със себе си. Независимо от това, усещането, поне за него, си заслужаваше. Направи още няколко опита, преди един негов познат, като чу за неговите приключения, му се изсмя и му каза:

 

 – Защо се тровиш с тези евтини лайна? Освежи се с една магистралка, върши много по-добра работа от тези евтини боклуци!

 

Това на него му се видя като пътеводна светлина! Хем щеше да може да изхарчи повече пари, което го караше да се чувства по-добре, хем щеше да се издигне в обществото на младите девиантчета. Тази история също няма да е дълга – момчето отиде, плати си наркотиците, които този път не му се видяха евтини, и се надруса.

 

            Тъй като това почна да се повтаря на почти всеки купон, а те не бяха редки събития, скоро почна да изпитва известни финансови затруднения. След като представи този проблем на баща си, той му се развика, тъй като и без това му даваше по една средна заплата на седмица. Нашия герой много се трогна от тази, определено незаслужена, постъпка на баща си и реши, че се е депресирал. А депресираните наркомани са на хероин. Тази история също няма да е дълга – момчето отиде, плати си наркотиците и се надруса. Разплу се на една пейка в парка и загуби представа за проблемите си, които така или иначе, не бяха особено големи. За негово нещастие, обаче, един полицай го видя и извика екип на !ЛУНАТОРИУМ!.

 

Нататък е ясно – поне от цялата работа баща му се видя в пари.

 

...

...

...

 

Г. П. : Това, господин С. П., ни е една от най-големите клетки в нашата образцова лудница!

С. П. : Така е, така е #звук от гъзолизане#!

Г.П. : Хубаво, че само отрепки стават наркомани... много хубаво!

С. П. : Така е, така е #звук от гъзолизане#!

Г. П. : Ти да не си се надрусал, че все едно и също повтаряш?

С. П. : Не, не... #звук от гъзолизане#

Г. П. : От тези боклуци някакъв странен звук се чува... продължаваме нататък!

 

 

 

 

Стая 1 - Самота

 

Предистория:

 

Тя беше прекрасно момиче. Беше интелигентна и красива. Дотолкова превъзхождаше сивите, че нямаше никого, с когото да общува. Затова беше съвсем сама. Времето минаваше и нямаше кой да я обича, нямаше кой да се грижи за нея. Грижа в онзи смисъл, който вече е умрял, погубен от материализма и суетата.

 

Сезоните се сменяха, идваха празници, хората се радваха, а тя беше сама. Не че ù се празнуваха глупави празници – нямаше нужда от това. Знаеше, че щастието не може да се намери в измислени поводи и архаични ритуали. Тя не би изпитала и радост от това да преяде, да препие, нито чрез пари или подаръци. Но зимата е дълга и макар и красива, като си сам, е студена.

 

Животът ù се бе стекъл така, че се налагаше да се бори с неговите несправедливости – нещо, което силно я изморяваше. Трябваше като малка да става рано, да ходи на училище, да се прави на заинтересова в това, което ù казваха. А тя не искаше – знаеше, че от такова знание никой няма нужда.

 

- „БЪДИ КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА – НОРМАЛНА!”

... казваха ù нейните родители. А тя нямаше как да бъде нормална – беше повече от това.

 

Мина време и макар работата да смени училището, нищо добро не ù се случваше. А тя заслужаваше. Заслужаваше поне някой да ù го каже:

 

- „ЗАСЛУЖАВАШ ДА ТИ Е ДОБРЕ! ЗАСЛУЖАВАШ ДА СИ ЩАСТЛИВА!”

… но нямаше кой.

 

Истината беше, че нямаше кой нея да заслужи. Но макар и Съдбата да я бе обрекла на нещастие, тя беше благодарна и щастлива от това, че е жива. От това, че някой ден нещо хубаво ще ù се случи. Но този ден се беше изгубил и не искаше да дойде.

 

Думите отдавна бяха изгубили смисъл:

- „УСМИХНИ СЕ!”

... чуваше редовно тя. Но не беше с добро. Работодателят ù редовно ù казваше така, за да „не се депресирали клиентите”. Светът е станал истински ужасен, щом и на нещастие нямаш право!

 

Жестовете към нея бяха пошли, неуместни! Тя не търсеше кой да я приюти, кой да я издържа, кой да ù купува, кой да я лъже, кой да я използва и кой да изхвърли – вече употребена.

 

НЯМАШЕ!!!

... нямаше така да свърши!

 

Но сивите ги беше страх. Те не можеха да понесат, че някой ще мечтае, че някой ще живее в Свобода, че някой вечно ще е повече от тях!... затова се и събраха. Седнаха, уморени от ненужното си битие, и заседаваха. На заседанието присъстваха и Г. П. и С. П. – като видни сиви. Не след дълго тълпата се строи и произнесе:

 

- „ОТИВАШ В !ЛУНАТОРИУМ!”

... беше нейната незаслужена присъда. Но нямаше кой да ù помогне, нямаше кой да я предпази. Тя беше сама. Самотата ù я прати в Лунаториума – незаслужено и без причина!

 

...

 

...

 

С. П. – Много ходене ходихме до тази клетка – кръвно вдигнах!

Г. П. – Налага се! Иначе ще зарази и другите със самота!

С. П. – Това възможно ли е въобще?!

Г. П. – Възможно е, разбира се, нали затова я заключихме тук – далеч от всичко живо и от всички нас!

 

...

...

 

Една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата, погледна, увери се кой е вътре, хвана заключалката и я строши!

 

...

 

Тя е прекрасно момиче...

 

 

 

 

Стая 69 – Сексуална зависимост

 

Секс! Само секс! Нищо друго! Че защо му е на човек друго!

 

Вече няма обич, няма нежност! Защото има секс!

Вече няма глупости като вярност и честност! Защото има много секс!

Вече няма грижливост или пък уважение! Защото има много, много, секс!

Вече няма доброта, няма и чувства! Защото има само секс!

 

...

 

Чухте ли за човека, отказал секс, защото мисли, че това е само за създаване на деца?!

 

            ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!!

 

А чухте ли за онзи, който вместо да се възползва от пияно момиче, я закарал у тях да си почива?!

 

            ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!!

 

Разбрахте ли за човека, който отказал секс, защото сметнал, че не е редно?!

 

            ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!!

 

А разбрахте ли за онзи, който имал глупостта да НЕ мастурбира с образа на някоя приятелка наум?!

 

            ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!!

 

Можете ли да си представите този, който уважава жена, заради това, което е, а не защото има вагина?!

 

            ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!! БЕЗУМЕЦ!!!!!

 

А можете ли да си представите онзи, който смята жена за повече от него?!

 

ГЛУПАК! НЕНОРМАЛНИК!!! ПЪЛЕН БЕЗУМЕЦ!!!!!

 

Всичките тези нека седят навън! Останалите – елате на оргия в !ЛУНАТОРИУМ!!!

 

...

...

 

Г.П. – Това ни е най-нормалната стая в тази високоуважавана институция... но нямаше как – директива...

С.П. – Как сте избрали кой точно трябва да влезе за лечение тук?

Г.П. – Много просто – нищо не сте научили господин С.П...

С.П. – Много съжалявам #звук от гъзолизане#!

Г.П. – Избрали сме тези, на които най-много завиждаме! Не може да правят толкова много секс, да им е толкова добре и ние да не направим нещо по въпроса... сега да отидем да се възползваме от следващата стая!

 

…

…

 

Една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата, погледна, увери се кой е вътре, хвана решетката и я изкриви, така че никога повече да не се отвори!

 

 

Стая 12 - Проституция

 

Предистория:

 

Човек като чуе за проститутка, бързо си казва: „Няма какво да я съжалявам – сама си го е избрала!”. Всъщност, обикновено е така – повечето сами си избират. Но дори и така не е по-малко тъжно това, което им се случва.

 

            По-големият проблем е, че не винаги сами си избират. Представете си едно прекрасно, младо момиче на 14 години, което е като всички други деца – иска да влезе по някое време в университет, да си намери добър приятел, да си намери хубава работа и т.н. Но в един хубав ден, майка ù я продава. По същия начин, по който продават зеленчуците и плодовете – без грам чувство и съжаление.

 

            Продадена на местния сводник, тя няма много избор. Правят ù ужасни неща, които не би трябвало никой на нейната възраст да изпитва. Всъщност, никой по принцип не трябва да изпитва. Само тя знае какво желание за живот трябва да имаш, за да ти се продължава да живееш с такава болка.

 

            Тук е момента в тези есета, когато идва нечовекът и решава всичко – унищожава сивите и спасява героинята. Но нечовекът сега няма да дойде... на негово място се появява местен бияч, който иска нашата героиня за себе си. И я получава.

 

            Известно време това изстрадало момиче се чувства обичано и нормално, тъй като това е най-милото нещо в живота ù – да трябва да прави секс само с един. Малко след това той я остави – използвана и изхабена в повече от един смисъл. С уморен ум от всичките трагедии в живота ù и с уморено и износено тяло. Единственото останало в нейния живот бе биполярната депресия.

 

            Това е предисторията за тази стая – нищо особено вдъхновяващо или прогресивно... една тежка, тъжна и неприятна история, без шанс за щастлив край.

 

...

...

 

С.П. – Ще се възползваме ли, ще се възползваме ли #звук от течащи лиги#!

Г.П. – Още има прекалено много достойнство – ще вземе да ни оцвети!

 

...

...

 

Една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата, погледна, увери се кой е вътре, хвана заключалката и я строши!

 

-„Дано някой, някой ден болката оправи...” – прошепна силуетът и си тръгна.

 

 

 

Стая C₂H₅OH - Алкохолизъм

 

Една бира. Две бири. Три бири. Четири бири. Бирено коремче и неясна течност по асфалта! Нов ред!

 

Чаша вино. Две чаши вино. Три чаши вино. Четири чаши вино. Бутилка вино. Две бутилки вино. Три бутилки вино. Четири бутилки вино. Скандал с ругатни и неясна течност по асфалта. Нов ред!

 

Едно малко. Едно голямо. Две големи. Три големи. Четири големи. Една бутилка концентрат. Две бутилки концентрат. Три бутилки концентрат. Четири бутилки концентрат. Скандал с побой и неясна течност по асфалта. Без нови редове – направо в !ЛУНАТОРИУМ!

 

...

...

 

Г.П. – Пак една ненужна директива... защо ни карат да причиняваме това на тези незаслужили хорица... не мога да разбера!

С.П. – Ако трябва да бъда честен и аз...

Г.П. – Не трябва да си честен – никой не му пука за това – внимавай да не чуят отгоре!

 

...

...

 

Една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата, погледна, увери се кой е вътре, хвана решетката и я изкриви, така че никога повече да не се отвори!

 

 

 

Стая 00 – Дебелариум и съседите им от Африка

 

Предистория:

 

            По принцип не обичам деца. Затова и рядко пиша за такива. Но сега, вероятно за първи и последен път, героят на този разказ ще бъде дете. Защото тези с неговия проблем не доживяват да пораснат.

            Детето имаше талант. Можеше да се научи да свири на цигулка. Можеше да завърши училище. Имаше реален шанс да влезе в университет и да стане висшист. Имаше усърдност и упорство да си намери хубава работа и да може да се самоиздържа. Това, което му липсваше, бяха 20-30 килограма... но това е в Африка – на кого му пука за Африка – да се оправят – мен какво ме занимава. Да не говорим, че другата част на света е много по-приятна за коментиране и разискване. Тук има тонове храна. Хиляди тонове храна. Толкова много, че трудно се избира... те затова някой хора прекаляват с избора – и стават една движеща се лайнобомба, която е готова да се задейства, когато най-малко очаквате! И вашата тоалетна не е в безопасност!

            Но ги разбирам... свръхдебелите, разбира се – на кой му пука за Африка – да мрат там! Тук има бургери, дюнери, сандвичи, пици, кебапчета, кюфтета, снаксове, вафли, шоколади, сладки и най-вече – пържени картофки – кой не обича пържени картофки! Ако се намери такъв – веднага го пращам в Лунаториума!...

... като се замисля, африканчетата не обичат пържени картофки – нали ако обичаха, щяха да ядат... веднага в !ЛУНАТОРИУМ!

 

По принцип, напълно разбирам хората, които прекаляват с храната. Те имат едно много просто обяснение – вкусно е! Разбирам ги напълно. Само че ми писна да викам водопроводчик да отпушва канала – и на него му писна... затова ако обичате – в !ЛУНАТОРИУМ!

 

…

…

 

Г.П. – Писна ми да проверявам тази стая, смърди на лайна!

С.П. – Ами, всъщност, то тук е пълно с лайна...

Г.П. – Вярно, най ме дразнят обаче тези нефелните малки негърчета. Защото гледат, като да не са виждали храна?! Нормални ли са?!

С.П. – Не, не!

 

 

 

Стая в. 3.9.023b – Компютри

 

Предистория:

 

            Героят на тази история няма име... не за да символизира каквото и да е, просто защото има nickname. Той има много приятели – точно 1023! Как ги преброих? Че то си пише във facebook съвсем ясно! 1023-ма. Много, сигурно е щастлив да ги познава... ако ги познаваше всъщност. Някои от тях са известни – много известни! Той е до тях на всяка крачка... следи ги... макар и в twitter. Той си комуникира с много момичета, макар и да не ходи по кафета с тях или по купони. За това има сайтове за запознанства – гледаш снимки и се радваш. В тези сайтове той е висок, строен, здрав и едър, кара скъпа кола и живее в цял палат... макар че всъщност е нисък, слаб, прегърбен, няма още книжка и живее в панелка. Но нищо – за него приятелите му ще влязат и в леговището на звяра! Откъде знам? Те вече са влизали с него в леговището на звяра, че даже са го и убивали – няколко пъти – все в една и съща MMORPG. Е, вярно е, че от време на време си пръскат взаимно главите, но какво са 2-3 headshota между приятели?...

            Всъщност, като се замисля, този точно герой по-добре да си седи в net-a. Най-добре. Вярно, че късно нощем тоалетната хартия почва да изчезва, но какво са три хикса в едно сговорно семейство... струва ли си, всъщност, дърветата да страдат, за да може нашия герой да ръкоблудства?... не мисля. Затова, отивай да копаеш фермата в !ЛУНАТОРИУМ!

 

...

...

...

 

Г.П. – Този item най-много ми харесва в нашата PsychoVille!

С.П. – Защо, level 99 Master Psychiatrist?

Г.П. – Защото, като ми се развали компютърът, има кой да го поправи – прекрасна работа ми върши!

 

...

...

 

Една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата, погледна, увери се кой е вътре, влезе и строши монитора в главата на пациента!

 

 

 

Стая 100 - Насилване

 

Предистория:

 

Тя имаше очи като ясното лятно небе. Беше красива, способна и свободна. Тя не се вписваше в загнилия свят, където красотата се е превърнала в едно нежно проклятие...

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя имаше всичко, за което човек може да желае – баща ù бе заможен човек, държеше се добре с нея. Тя, макар и с тъга, се справяше със сивото ежедневие, вярвайки, че някой ден светът ще стане по-нормален, където ще бъдат реалност утопии като „свобода” и „правда”.

 

Тя имаше и приятели... каквото и да значи тази дума. Имаше хора, с които се познаваше, с които общуваше. Хора, които искаха просто да я използват. Дали защото беше толкова красива, нали е една от Светлите! Дали защото просто баща ù имаше пари. Тя не понасяше пари! Парите бяха нещо обидно за нея, нещо, което тя презираше. Парите бяха нещото, направило красотата ù нещо, което хората се стремят да си купят. Но тя не е и никога нямаше да бъде нечия. Нямаше да стане някаква награда, трофей в стая за отличия. Тази, най-красива част от нея – истинската свобода, ù създаваше много проблеми...

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя имаше сили да се пребори с всичко, всичко, което съществува на този свят. Но не и с това, което няма право да бъде!...

            Беше тъмна вечер, средата на есента, студена и мокра. Тя беше свикнала на студ, болка, беше свикнала на това задушливо чувство, когато не можеш да правиш това, което душата ти желае. Това беше така

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя имаше интелект, за какъвто сивите можеха само да мечтаят! Но те и на мечта не бяха способни, затова караха всички да давят съзнанието си в лойта на човешкото знание. А тя не искаше да знае как се водят войни, как се наранява Природата и после това тежко престъпление се прикрива зад думи като „физика”, „химия”, „икономика” и въобще „наука”! Затова ù се налагаше до късно да ходи на училище:

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя имаше сетива, направени за обич! Тя виждаше в тъмното и най-малката светлинка, идваща от някоя далечна звезда! Но много изроди бродят в тъмното:

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя имаше прекрасна фигура, която беше сякаш олицетворение на Природата! Но това в света на сивите е престъпление:

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя нямаше страхове – никакви! Затова и след като нищожеството долно към нея се приближи, тя не викаше – знаеше, че няма кой да чуе!

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя нямаше да бъде спасена от никого и нищо, защото светът бе изгнил!

 

САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Тя нямаше да има бъдеще, защото щеше да се случи нещо, за което дори не мога да помисля - САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

{край на първа част}

 

 

 

Стая 61 - Мечта vs. Реалност

 

 

С. П. : Господин Г. П., защо тази врата е толкова пазена? Какво чудовище има вътре?

Г. П. : Забранено ни е да знаем – само мисълта за това чудо вътре те прави луд!

 

Вътре:

 

Добър ден, уважаеми читатели, и добре дошли на дербито между Мечта и Реалност пряко от нашата психиатрия. За Вас коментират група абстрактни обекта, аз съм Сеир, а за другите по-късно. Ето че на терена излизат двата участника – отдясно е Реалност в сива блуза, сиви гащета, сиви чорапи, сиви обувки, сиви връзки за обувки, сива лента за коса и всякакви други сиви работи, а в ляво е Мечтата, облечена в каквото си иска.  Треньор за Реалността е Обществото, а Мечтата няма, защото си прави каквото си иска. Съдии на днешния мач ще бъдат завеждащият отделение в Лунаториум Завеждащ Отделение в Лунаториум...

Хумор: ... това име има известно френско звучене...

Сеир: ... и с него са още някакви доктори от там. Публиката е почти изцяло от мои хора... сега охраната Жестокост ще изведе събралата се и опитваща се да помага паплач.

Жестокост: Разбира се, сеир да има.

Сеир: Разбира се, че ме има. Важното е, че всички ненужни помощници ги няма вече и дербито може да започне. Мечтата без никакво колебание си пораства крила и се устремява към първата си точка в мача, Каква изненада – Медицина, която е в нашето студио, започна бесен обстрел по Мечтата. Медицина, с какво обстрелваш?

Медицина: Понеже му поникнаха крила, което е вследствие на нежеланието му да ходи по земята, то се налага лечение със специални свалящи на земята медикаменти.

Здраве: Но няма ли да му навредиш?

Медицина: Не се обаждай, докато говори създателят ти.

Здраве: Но аз съществувам много преди теб...

Сеир: Никой не го е толкова грижа за вас... Логика, ти разбираш от всичко, кой е твоят фаворит?

Логика 1: Мечтата естествено – тя може всичко!

Логика 2: Реалността естествено – Мечтата не съществува!

Логика 3: Никой от тях – битката ще е вечна...

Сеир: Не ти е лесно с толкова много вариации на теб.

Хумор: Поне може да си направи самостоятелен хор...

Сеир: Да, така е. Но със сигурност това дерби няма да е вечно, тъй като Скука свършва работа след 5 мин., а ние не се обичаме.

Медицина: Свършват ми лекарствата, ще успее да отбележи точка!

Сеир: Това е крайно неприятно наистина. Никой не иска да гледа как Мечтата побеждава. Нечестност, ако обичаш...

Нечестност: Разбира се.

Сеир: Дами и господа, Нечестност се втурва да помогне на Реалността, която седи безпомощно на едно място. И ето. Изведнъж се появява стена, която в последния момент спасява резултата. Мечтата е принудена да се оттегли, но Нечестност се грижи това да ù бъде за последно, махайки задръжките на Общество, което започва бурно лайномятане по Мечта.

Честност: Няма да ме изгоните! Подкрепа, Надежда – свършете си работата!

Култура: Не е културно да не се съобразяваш с мнозинството!

Сеир: Правилно, какво друго мога да очаквам от собствената си рожба...

Честност: Никой не ви пита в момента.

Сеир: Ох, не! Какъв неприятен обрат! Миг преди Мечта да бъде зарита от изпражнения, Подкрепа издигна щит и я предпази. Надежда се показа зад сивата Реалност и Мечта се решава на последен ход. Странна светлина озари игрището. Не виждам нищо! Ох, не! Резултатът е:

Мечта vs. Реалност

          ∞   -    0

Но още нищо не е решено – Нечестност е до съдиите и те обявяват Реалност за победител, защото печели този с по-малко точки! Логика, вашият коментар?

Логика 1: Това не е логично, защото няма такова правило!

Логика 2: Това е логично, защото трябва да има кой да признае една победа, за да бъде тя истинска.

Логика 3: Този спор ще бъде безкраен.

 

 

 

 

 

 

 

Стая кръгла 0 - Бедност

 

Предистория – Първа история:

 

      Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докосваше душата, сякаш с ледена ръка, когато подминаваше странниците по пътя си. Мракът властваше отново на Земята, когато се случи следната история:

 

      През зимата има много празненства, които се опитват да привикат някак по-отрано Светлината. Сивите не обичаха Тъмнината – те се страхуваха от нея. Тях ги беше също толкова страх и от Светлината, но нали Светлите не знаят що е злоба, не знаят що е ярост и не могат, не!... не искат да наказват. Светлите често ставаха жертва на сивите и малко останаха сред нас. Една от тях е и героинята на този разказ. Тя, както и всички Светли, бе от чудесата на Природата. Красотата ù беше нежна и загадъчна, както розовото зимно небе. Кожата ù бе бяла като снежинките, които се сипеха от небесата. Душата ù – тя беше тиха и спокойна – като северния вятър – и също толкова силна. Също като този дар на Тъмнината – зимата – тя беше неоценена и нежелана – само защото беше повече. Тя нямаше нищо – нямаше семейство, нямаше приятели, нямаше дори и топли дрехи – защото нямаше пари. Баща ù бе избягал. Майка ù я бе оставила – защото нямаха пари. Никой не искаше да ù е приятел – защото нямаше пари, защото беше прекалено нежна, въпреки това. Нямаше нищо, което да я топли през зимата – защото нямаше пари – но имаше душа, по-топла от звездите в цяло съзвездие.

 

За нея този сезон не беше лесен - но му се радваше въпреки това. Тя уважаваше както времето на Светлината, така и това на Тъмнината. Беше ù тежко, често бялата ù кожа посиняваше от студа навън, а единствените, които ù обръщаха внимание, бяха наркоманите и нищожествата, които се криеха из дългите нощи.

В една от въпросните нощи тя беше намерила един ъгъл, затоплен от някое фирмено тържество, където сивите празнуваха поредната изминала година и ненужните пари, които бяха направили. Тя не разбираше какво правят вътре – ядяха странна храна, която тя, макар да беше гладна, не би изяла. Те пиеха скъпи отрови, марков алкохол, който ги караше да забравят, че самите те са отровни. Седеше сама и гледаше звездите – когато един от тях я забеляза и се провикна:

 

-„Ако слушаш довечера, ще ти дам да хапнеш – само че не мога да ти обещая какво!”

 

Тогава небето се ядоса и изтряска с гръм по посивялата земя! Сивият бе изпепелен! Малко след това трима-четирима сиви излязоха на по пура, видяха я и ù подвикнаха:

 

- Ела при нас да те стоплим – даже няма да си плащаш!

 

Тогава нежните снежинки се ядосаха, събраха се, станаха на ледени висулки и отприщиха стихията си по посивялата земя! Сивите бяха пронизани от многобройните ледени ножове! Малко след това сивите почнаха да си тръгват – но видът на някои от Светлите на студа, докато те се крият зад скъпите палта, искрено ги радваше и те почнаха да се присмиват на нашата героиня.

 

„- Заслужаваш да умреш на студа!” – извикаха задружно те!

 

Тогава вятърът се ядоса, събра се сякаш на юмрук и удари по посивялата земя! Сивата тълпа бе вледенена! Вече никой сив не посмя да каже каквото и да е по адрес на Светлото същество. Седяха и я гледаха как седи в студа, без да може да направи каквото и да е, защото всичко в този свят е пари. Тогава една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до нея и ù каза:

 

„- Заслужаваш вечно да усещаш топлина, но аз съм чудовище и не мога аз да ти помогна! Позволи ми поне да ти дам от моята душа!”

 

Тогава едната ръка на силуета почна да гори ярко, като неговата ярост към всички сиви. И така, макар и заради едно чудовище, това беше най-топлата зимна нощ за нашата героиня.

            Обаче сивите не могат да позволят това да остане ненаказано. В мига, в който тъмният призрачен герой тръгна, за да раздава правда на тези, които заслужават, дойдоха сивите от !ЛУНАТОРИУМ!

 

„- Тази няма пари, няма нищо, защо ли онзи ненормалник ù помага” – запита се Г. С., който водеше екипа – „за следващия път трябва да сме готови да се справим и с него!”

 

...

…

…

 

Втора история:

 

            Беше лято. Слънцето печеше. Посивелият от бетон и сиви град се бе превърнал в една тиха пещ, която бавно и нежно изсмукваше живота от тези, които не заслужаваха да виждат Слънчевата Светлина. Меланхолия бе обзела всичко. Дори времето сякаш се бе забавило и от лятната умора не щеше да тече. Но в тази лятна приказка не всичко беше леко, не и за нашата героиня.

            Тя беше от Светлите. Светлите рядко имат проблеми с топлината – че тя е дар от Светлината! Тя нямаше проблеми с времето, не чувстваше задушливата прегръдка на най-ярката звезда, защото нея Слънцето можеше само да погали. Вероятно самото То изпитваше страхопочитание към нея. Не знам, аз не съм желан в неговото царство.

            Нашата героиня имаше много специални приятели. Слънцето - То беше този, който ù правеше компания през деня. Слънцето, казват, е една огромна ядрена бомба, ненаситна да гърми и изпепелява, но То много внимаваше като пращаше топлината си към нея. Може би защото нейната топлина лесно конкурираше неговата. Не знам... но знам, че през нощта Луната я завиваше със звездната завеса и ù пееше тиха нощна песен, която само нежно същество като нея можеше да чуе. Замисляйки се, през лятото Слънцето изгрява все по-рано и по-рано, навярно защото и на него му липсва нашата героиня.

            А тя живееше в една малка стая. Малка стая с два малки прозореца. Два малки прозореца, през които тя говореше с най-добрите си приятели. Приятели, които принадлежат само на небето, също като нея. А небето – то се отразяваше върху чисто бялото, малко легло, както и върху малката масичка, която допълваше мебелите в стаичката ù. Всичко в тази стая беше толкова малко... как успяваше тази вълшебна и огромна душа да се събере вътре? Вътре, в стаята за бедни, в !ЛУНАТОРИУМ!

 

...

...

 

Двете героини бяха сложени в две отделни стаи – най-вероятно защото, събрана на едно, тяхната Светлина би преосветила света! Двете малки стаи, които сивите бяха направили възможно най-малки, за да им напомнят, че са бедни, бяха долепени една до друга, разделени от една тежка, огромна и най-вече скъпа титаниева стена. Сивите не ходеха до там – беше много опасно за тях да се приближат. Никой не ходеше до там... до деня, в който една сянка, силует, тъмен призрачен герой не дойде. Той погледна титаниевата бариера, изсмя се, замахна и я изпрати някъде далеч, след края на хоризонта. Той внимаваше, много внимаваше, да не нарани някоя от двете Светли – той е чудовище, но не би докоснал такава чистота и доброта.

            След това погледна към първата от тях, наведе глава и ù каза:

 

„- Съжалявам, че изрод като мен идва да помага – знам, че и това не заслужавам...”

 

            Обърна се към другата, която досега не познаваше, и продължи:

 

„- Извинявай, не заслужаваш да виждаш чудовище като мен, но нямаше как да не те освободя!”

 

А тя го погледна, усмихна се и му каза:

 

„- Аз съм свободна – винаги съм била...”

... и посочи към една дупка в стената, която Слънцето бе направило с утрините си лъчи.

 

 

Стая! Забранена! – Бунтовници

 

С.П.: Каква е тази стая? Защо е толкова пазена?

Г.П.: Вътре е най-страшният звяр в цялата лудница! Напълно ненормален!

Бунтовник: {цензура}

С.П.: Какво вика? Не мога да чуя...

Г.П.: Не ни трябва да чуваме! Другите сиви ми казаха, че чуеш ли изрода вътре – край с теб!

Бунтовник: {цензура}

С.П.: За какво са го вкарали тук?! Защо въобще държат такова чудовище вътре?!

Г.П.: Нямам престава, дано го разкарат!... казват обаче, че не могат да го докоснат! Било непобедимо!

Бунтовник: {цензура}

С.П.: Че това възможно ли е?!

Г.П.: За него казват, че всичко е възможно!... да се махаме оттук!

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

Бунтовник: {цензура}

...

...

...

...

...

...

...

...

...

...

 

            След срещата с този звяр нашите мили психиатри трябваше да починат малко от тежките си забавления. Затова и шефът на лудницата ги изпрати на посещение в една подобна на тяхната институция, където също затварят всякакви луди!

 

...

...

...

...

...

...

...

 

            На входа на институцията ги посрещна странен индивид, който се представи като Мрачна Фигура. „Този сигурно се е побъркал с тази работа... не го виня...”, каза си Г.П. Всички набързо влязоха вътре и почнаха да обикалят стаите. Първа беше:

 

 

Стая 2 000 000 000 000 000$ - Алчност

 

            Тази стая беше пълна догоре с хора. По земята имаше разпилени пари и всички се биеха на живот и смърт, да ги докопат. Малко по-встрани лежаха разни видимо изпити хора. Тогава Г.П. попита:

 

Г.П.: Тези встрани ли са ненормалните? Що не се бият за парите?

Мрачна Фигура: Не – всички са ненормални. Тези встрани просто не са яли – затова са зле.

С.П.: Гладът част от терапията ли е? При нас е така...

Мрачна Фигура: Не, не е. Просто ги караме да си платят, за да ядат, а на тях не им се дават пари. Щели да обеднеят...

Г.П.: Правилно! На богатите така им се пада! Давай нататък.

 

 

Стая C₆H₂(NO₂)₃CH₃+ C₈H₁₈ = ? - Военни

 

            В тази стая имаше няколко униформени, добре изглеждащи мъже на средна възраст, които играеха на компютри. При вида им С.П. се сети за онова момче в тяхната си лудница, което постоянно си играеше на компютъра. Тогава попита:

 

С.П.: Това стаята ви за компютърни маниаци ли е? И ние си имаме такава!

Мрачна Фигура: Донякъде, тези обаче играят само на военни стратегии.

Г.П.: Защо?

Мрачна Фигура: Защото са свикнали да го правят наистина.

 

 

 

Стая А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я - Учители

 

            Тук няколко индивида бяха се въоръжили с пръчки и една странна машина, на която пишеше:

 

Машина за лайно-образно промиване на мозъка.

 

Предназначено за лица от 7 до 18 години, може и след това.

 

Съдържание: култура (лайна), знание (модифицирани лайна), възпитание (модифицирани лайна).

 

Производство: Сиви АД

 

 

Тъй като тук нямаше кого да обпръскват, те се пръскаха едни други, но логично нямаше особен ефект. Леко озадачени от случващото се, двамата психиатри си казаха:

 

С.П.: Не е ли малко странно това, което става тук?

Г.П.: Не! И ти да се занимаваш цял живот с олигофренчета, и ти ще стигнеш тук!

 

 

Стая 10, която всъщност е 154, която всъщност е 23, което може и да е 3 – Политици

 

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

- „Ще те направя богат! Ще живееш добре, без да работиш! Ще имаш всичко, което искаш! Няма да имаш грижи!...’

 

С.П.: Искам! Искам!

 

- „Гласувай за мен!”

 

Мрачна Фигура: Не го слушай.

С.П.: Защо?

 

Г.П.: Защото всички лъжат!

- „Защото всички лъжат!”

- „Защото всички лъжат!”

- „Защото всички лъжат!”

- „Защото всички лъжат!”

- „Защото всички лъжат!”

 

 

 

Стая 3, 7, 12 – Религии

 

Следващите луди бяха ситуирани в една външна клетка. Повечето лежаха по земята, някои от тях мънкаха нещо, а пък други гледаха към небето. В по-далечната страна на клетката се виждаха плодове и зеленчуци. Тогава Г.П. попита:

 

Г.П.: Защо изглеждат толкова зле?

Мрачна Фигура: Защото не са яли.

С.П.: Защо не са яли?

Мрачна Фигура: Защото гледат към небето, правят разни странни неща и очакват това да ги нахрани.

С.П.: Ненормалници!

Г.П.: А защо не ядат това, което расте в градината?

Мрачна Фигура: Защото не знаят как.

С.П.: Ненормалници!

 

 

Стая 3.141592653589793238462643383279502884197169399375105
82097494459230781640628620899862803482534211706798214808
65132823066470938446095505822317253594081284811174502841
02701938521105559644622948954930381964428810975665933446
12847564823378678316527120190914564856692346034861045432
66482133936072602491412737245870066063155881748815209209
62829254091715364367892590360011330530548820466521384146
95194151160943305727036575959195309218611738193261179310
51185480744623799627495673518857527248912279381830119491
29833673362440656643086021394946395224737190702179860943
70277053921717629317675238467481846766940513200056812714
52635608277857713427577896091736371787214684409012249534
30146549585371050792279689258923542019956112129021960864
03441815981362977477130996051870721134999999837297804995
10597317328160963185950244594553469083026425223082533446
85035261931188171010003137838752886587533208381420617177
66914730359825349042875546873115956286388235378759375195
77818577805321712268066130019278766111959092164201989 - 
Учени

 

-         „Здравейте, хора! Може ли да унищожа Земята?”

 

Г.П.: Какъв е тоя?

Мрачна Фигура: Ненормален.

 

 

 

Стая 120/80 - Лекари

 

            Следващата стая беше доста стерилна. Разни хора, облечени в бяло, седяха сами в оградени от стъкло стаи. Всички се бяха изпонарязали и със странен интерес бъркаха да видят какво има. Тогава С.П. се изказа:

 

С.П.: Това сигурно са вашите наркомани – и ние си имаме такива!

Мрачна Фигура: Не са наркомани, въпреки че и те прекаляват със субстанции. Не следват волята на Природата, а сами се опитват да лекуват това, което не трябва да се лекува!

 

Тогава Г.П. се обърна към С.П. и му прошепна: „Това място е доста странно, хубаво, че остана още една стая и си тръгваме!”

 

 

 

Стая последна - ?

 

Г.П.: Наближихме края на нашето пътуване. Нали това е последната стая?

Мрачна Фигура: Да, последната е, макар че е празна в момента. Модифицирахме я.

С.П.: Защо?

Мрачна Фигура: За да издържа на голяма степен лудост.

Г.П.: Какви подобрения направихте?

Мрачна Фигура: Влезте да разгледате.

 

Тогава двамата психиатри влязоха вътре. Тогава Мрачната Фигура, една сянка, силует, тъмен призрачен герой доближи се до врата и я затвори! Тогава на врата се видя надпис:

 

„Стая последна – психиатри”

 

-         „Ако не ви беше толкова страх от мене, сиви, щяхте да знаете кой съм!”

 

 

Стая 100 – Насилване {втора част}

 

Всичко - САМО ЗАРАДИ СИВИТЕ!!!

 

Не!

Не!

Не!

Не!

Не!

Не!

Не!

 

НЯМА!

 

Няма да позволя това да се случи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 НЯМА!

 

 

 

 

 

 

Няма! Призовавам ПРАВДАТА да дойде! Нека има справедливост на този свят!

Няма! Призовавам всичко чисто да се вдигне!

Няма! Призовавам БУНТОВНИКЪТ ДА СЕ ЯВИ!

                        Нека тази Мрачната фигура, сянка, силует, тъмен призрачен герой,

                                                                                                          ВНЕСЕ РЕД!

                        Нека тази Мрачната фигура, сянка, силует, тъмен призрачен герой,

                                                                                              ПРЕДПАЗИ СВЕТЛИТЕ!

                        Нека тази Мрачната фигура, сянка, силует, тъмен призрачен герой,

                                                                                              ОТМЪСТИ НА СИВИТЕ!

 

 

И той дойде.

Вдигна ръка.

Удари и стана ПРАВДА!

 

 

...

...

...

...

 

Тогава сивите от !ЛУНАТОРИУМ! се появиха. Те се бяха подготвили и го заловиха. Заловиха я и нея. Тя остана в стая 100 – той в

 

 

Стая !Забранена! – Бунтовници и Убийци

 

 

Но какво значение имаше това,

                                               когато няма сила, която да прекърши устрема за правда и справедливост!

                                               когато няма стена, няма врата, която да затвори желанието за борба!

                                               когато красотата, добрината, чистотата, истината, нежността и силата трябва да се бранят от всичките луди, които искат да ги спрат!