16 февр. 2008 г., 00:24
1 мин за четене
Да... Всички се обичат... Или поне така казват...
Мислех си... какъв прекрасен ден ме очаква, колко щастлива ще бъда, колко ли ще тръпна, колко ще съм влюбена... С тенденция към повишаване на емоционалните вълнения би трябвало аз в онзи "Ден на влюбените" да бъда още по-щастлива от миналата година...
Ама само така си мислех... Нито бях влюбена, нито щастлива, нито очакваща и тръпнеща... А тъжна и разочарована, опиянена от горчиво вино, премисляща смисъла на "любовта"...
Отпивам бавно от чашата гореща напитка... присвивам очи... но ме е страх да погледна навън... С две мои приятелки седим замислени и с тъжен поглед търсим сродни самотни души около нас... Няма такива... Защо ли избрахме да седнем на маса до прозореца??? А вън толкова много хора... всички по двойки, всички се обичат, летят червени балони на сърчица, срещи, чакане... Заглеждам се в един висок младеж, чакащ самотен на една пейка... привидно доста привлекателен, сякаш уморен, търси с очи някой... Не знам кога се осъзнах и ко ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация