Любовта е начинът, по който усещаш един човек, близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, умът ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва, че е най-близко до твоето.

Няма думи, повярвай ми, за всичко това, любовта е безкрайна вселена, тя е брод между две същества, прекрачили прага на чувства и страст.

Често двамата с тебе мълчим и казваш, че няма диалог помежду ни, но дори и така мълчаливо да стоим на мен ми стига, че съм до тебе, защото чувството в мене стои и ми казва, че сърцата ни си принадлежат. Ако има Любов, ако един ден тя победи и ни събере отново, няма да има нужда от думи помежду ни. На мен ми стига само това, че ти ще си с мен и до мен.

Истинската любов е тази, която поема ръката ти, но и сърцето ти успокоява. Любовта не се състои само в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока. Понякога тази посока се губи, но мисля, че именно любовта е тази, която намира правия път тези две сърца да поемат отново в тази посока. Любовта е да даваш на всеки твой ден шансът тя да бъде най-добрата в живота ти. Всеки ден да обичаш с макар и грам повече от предходния ден.

Любов е и когато слушам от теб да произлизат думи на обида към мен, а аз да стоя безмълвен и скришно в себе си да се питам възможно ли е всичко това? Въпреки всичко казано, обаче, Аз оставам с надежда в сърцето, че любовта ще победи. Въпреки всичко казано, Аз не съм в състояние да се разсърдя и обидя, защото не мога да се обидя на човека, когото обичам, защото над всичко стои любовта. И това е любов, да можеш да прощаваш и да правиш компромиси.

Любов е, когато макар и вече разделени, ти продължаваш да изпитваш същите онези чувства към човека, с когото някога те е свързвало нещо.

От днес нататък ще продължавам да се моля на Господ с надеждата някой ден Той отново да кръстоса пътищата ни, да ни събере отново, този път за нещо по добро, за по-дълго. Ако можех да събера парченце по парченце, частица по частица, частите на нашата любов, то бих ги събирала цял един живот с надеждата един ден, пък било то и накрая да бъдем отново заедно.

Отдавна вече разбрах, че от любовта и боли. Любовта не се състои само в това да изпитваш удоволствие и наслада, в любовта съществува елементът, наречен „болка”. Болка, причинена от твоето най-мило и скъпо същество на този свят. Този вид болка като че ли някак си се преодолява, идва времето, когато любовта надделява над тази болка и остава само споменът, остава само любовта.