Ръцете ти се потят, коленете ти омекват, крайниците ти изтръпват, дишането ти се учестява, топли вълни препускат из тялото ти и всичко това, само от един поглед към този, когото обичаш. Доближавате се един към друг, искаш да му кажеш толкова много неща, но се задавяш от емоции. Сетивата ти се объркват и с една спонтанна, топла, страстна целувка покриваш устните му, още преди да чуеш неговия глас. Затваряш очи и изгубваш усещане за време, изпускаш всичко от ръцете си, защото в този момент няма нищо друго освен двама ви. Поглеждаш любимия, докато още си в прегръдките му, и всичко изчезва, чувстваш се сигурен, сякаш си в своята крепост. Забравяш всякакви тревоги и грижи, съществувате само ти и той.
Това ли е любов? Не, това е само една целувка, начин да изразим чувствата си. А какво всъщност чувстваме? Всичко! От любов можем да мразим, да ревнуваме, да се ядосваме, да страдаме и дори по-често изпитваме страдание, отколкото се радваме. Но не е ли точно това страдание сладко? Има един стар ...