Забързани, залутани и погълнати от сивото ежедневие на живота. Вечно търсещи, вечно преследващи някаква цел, вечно гонещи кариера, учение и т.н. А всъщност запитвали ли сме се някога това ли искаме? В това ли се състои смисълът на този живот?
Едва ли.
А животът е само един. Миг, който ни е даден за да го изживеем най-пълноценно.
В забързаните дни, в цялата тази обстановка на стрес и напрежение ние много често забравяме най-елементарните, но и най-трудно постижимите неща - това да дарим усмивка на човека до нас, да му покажем колко го обичаме, да му покажем какво означава той за нас.
Една усмивка, едно цвете без повод, едно обичам те, едно имам нужда от теб - това са неща, за които ние много често забравяме и си мислим, че те не са толкова важни.
А човекът до нас?!
Дали и той мисли така?! - запитвали ли сме се за това.
Съмнявам се.
Този живот ни превръща в егоисти, колкото и грубо да звучи това. Егоисти, мислещи само за собственото си Аз. Живеем, работим, влюбваме се и после - Какво?
А ...