Искам да те опаковам в красива книжна опаковка, да ти залепя красива пощенска марка и да тe изпратя. Може би адресът ще остане непопълнен - може би писалката просто ще липсва или безразличието ще напише някакви координати, с които ще постави края на началото? Печатът поставя клеймо и датата е налице. И започва твоят друг живот, и стартира моята ежедневка. Такава, каквато не искам да бъде - безстрастна, беземоционална, безразлична ежедневка. Лична, но бъкаща от зависимости. Персонална,  но изпълнена с чужди лица. Еднолична, но с много други наличности. И ти присъстваш там. Знам, че не знаеш. Знам, че знаеш незначещите нещица. Знам, че понякога любовта не е нито зависимост, нито прищявка. Тя просто изгрява, заслепява ни, стопля сетивата ни, изгаря ни жестоко и ни оставя с онзи прекрасен шоколадов загар. И залязва... И започваме да търсим онази хартиена опаковка от началото на разказчето ми. И понякога животът ни минава в търсене, в заличаващи остатъците от усещания действия, в самозаблуда, в самоотказване. Но опаковката все е прозрачна и все не успява да скрие "пратката". И тя стои в ъгъла, става обект на разни прашинки, посивява, потъмнява, но никога не се губи усещането за присъствието й.  
  Защото  истинските неща никога не избеляват и никога не потъмняват. Те са като благороден метал - перманентно свежи и изкушаващо красиви. Те не пораждат нито зависимост, нито пък са някакъв вид прищявка. Те съществуват сами за себе си, а ние, простосмъртните, съществуваме заради тях.