Любовта - красивата снежна кралица методично се стича като прозрачна капка по ледената висулка на живота. Стига до изтъняващия му край и бавно замръзва, удължавайки я с една заледена капчица любов.
И така сигурно, бавно и методично Бог затопля с дъха си пухкавия сняг по покривите...
Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на живота, удължават се... удължават... очаквайки с безнадеждна сигурност деня, когато Слънцето или топлия Вятър, или дъха на Бог ще ги разтопят и превърнат в преживяна приказна зимна любов...
И когато потъват в жадното за ласки тяло на земята, ще разказват в безвремието на вечната им прегръдка, за началния миг, когато са били съвършени снежинки, танцувайки грациозно валса на любовта.
Ще нашепват безмълвно за началото, когато са омагьосали Вселената със силата на чувствата си и са трупали нереално-приказни спомени по клоните на дърветата, по покривите, по улиците и тротоарите...
И как Светът удивен се е събудил една сутрин, възхищавайки с ...