Животът не е лесен. Всеки от нас има падения и възходи по своя път. Често пъти ние сме жестоки един към друг и отнемаме най-святото някому без дори да знаем. Всички се раждаме по един и същи начин и всички сме братя и сестри по съдба, всеки един от нас го удря жестоко живота. Живеем на една земя и привидно всички сме равни, но в обществото не е така. Всеки ламти за власт, пари и високо положение, унищожавайки малкото творение нарекло себе си „човек". Кои са тези „големите" и „малките" между нас? "Голям" ли да те нарека, щом нараняваш, а себе си „малка", че добра съм аз? Улавяш погледа на непознати, как плахо гледат отстрани и без значение бедни или богати хора сме, нали? "Малък" е този, който спокойно живее, този, който за малкото трепти и малък жест голямо щастие за него ще роди. Но кой от нас е „големият"? Може би този, който нищо не цени и не усеща как малкото може да промени живота му. Малките неща възвеличават и погубват човека, че понякога малко не стига съдбата на пиедестал да те издига. Голямото нещо от малко се гради, не мога да те нарека „голям", а мен „малка" ти. Хора „малки" и „големи" няма, биват само зли или добри, а това, че обществото живее в измама, не може да се промени. Ако понякога някой те кара да се чувстваш незначителен, това не означава, че си „малък" ти. Твоите копнежи малки, твоите мънички мечти, те за хората може да са жалки, но велики за друг. Няма хора „малки", всеки тръгва по един и същи път, но хората коварни това ще го отрекат. Борим се с живота всеки ден и някой от нас все е оскърбен, уморен от хорските хули. И в сянка често ни превръща жестокото общество, а към теб никой не се обръща да помогне ти с добро. Но идва време, тогава разбираш, човек си бил и ти, няма кой да отнеме сърцето от гърдите ти. "Малки" и "големи" няма, всичките  живеят в обществената измама и всички скърбят.

И някой гледа от небето, той знае кой какво е причинил и щом над всички едно слънце свети, той на „малки" и „големи" не ни е делил.