Седя пред белия екран и чакам. От снощи няма интернет. Пак спря. За нещо си. Сигурно някоя авария по трасето. И се ядосвам. Свикнах с него, а сега го няма. Дори и нощем, като се събудя ставам и отивам там-в необятното. Ровя се с часове и все намирам интересни неща. Сега се връщам назад във времето и се сещам за отдавна минали неща. Например за това как преди много години татко донесе един черно-бял телевизор. Тогава живеехме на село. В нашата махала бяхме много деца. По цял ден тичахме из прахоляците и гонехме една топка. Но ни беше хубаво и интересно. Вечер до късно майките ни се провикваха от дворовете и едва ни прибираха. Не се случваше нищо необикновено. Всеки ден си беше все така. Един ден обаче моят татко донесе телевизор! А в махалата нямаше друг. Почувствах се много горда. И как не, това си беше цяло събитие. В село, някъде край границата-телевизор! Новото чудо на техниката беше дошло и при нас. И пак беше весело, само че у нас. Всички се събирахме вечер, за да гледаме Динко Пр ...