Да живееш в обществото, означава да ти се случват спешни неща.
И за да бъде ключовата отлика положена още в самото начало, може да се каже, че психагогът не води обществен живот, понеже нищо не го засяга спешно.
Общественикът – обзетият от спешен живот – е човек, воден от мотива на наложителните неща. А психагогът – незасегнатият от обществото – води съвсем друг на спешността живот. Какъв е този живот?
----
Не се поддавай на нуждите – вътрешни или обществени – защото всяка нужда е належаща, а всичко належащо (обзето от спешността) е илюзорно. Заблудата, че нещата трябва да се вършат непременно и сега, иде да компенсира чувството, че човек е ощетен. А човек се чувства ощетен, защото няма житейска стратегия; което означава, че в действителност не вярва във вероятността социалното да го доведе до някъде.
Не съществува житейска стратегия, която да е социална стратегия. Ядрото на всеки дългосрочен житейски подход е духовното. А духовен означава отвъдсоциален; духовността е свобода от спешни ...