Математиката, поезията, чувството и мисълта - ...
Математиката, поезията, чувството и мисълта - общото и различното между тях
Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Неизбежно е да включим математика в поезията, неизбежно е да включим поезия в математиката, както е неизбежно човек да се срещне с друг човек през живота си, стига всичко при него да се развива нормално, ако не е затворник в безлюдна кула и отгледан от машини, или друга подобна мрачна картина. Едно изкуство, което иска да каже нещо и което успява да каже нещо, то непременно има някаква конкретика. Без конкретика и най-вдъхновената творба може да загуби стойност. Но твърде много конкретика може да стори същото. Къде е балансът? Срещата между математиката и поезията е интересно нещо.
Започвайки от начините за конструиране на езика и начините за конструиране на математическите теории. Преминавайки през мисълта, че математиката е език, а езикът е естествена математика, съпътстваща развитието на човека. Стигайки до идеята, че математиката и поезията неминуемо се разделят в мига, в който за учения е важна истината, а за поета - вдъхновението. А този миг непременно настъпва, независимо от факта, че и ученият, и поетът, търсят както истина, така и вдъхновение - накрая на деня ученият се радва на истината, а поетът - на вдъхновението. (Знам, че тук някой ще спори). Въпрос на избор ли е дали да сме учени или поети? Може ли да сме учени и поети едновременно? А може ли един учен да не е поет или един поет да не е учен? А има ли човек, който не е нито учен, нито поет?
Учен - това е човек, който търси истината.
- Сам за себе си.
- За обществото.
- За принос към света на идеите.
Поет - това е човек, който търси вдъхновението.
- Сам за себе си.
- За обществото.
- За принос към света на идеите.
Всеки човек търси истина и/или вдъхновение и това става по много и най-различни начини. Всеки човек е по мъничко учен и по мъничко поет. Въпросът кога и дали ще го провъзгласят за учен или поет е съвсем друг. Въпросът какви плодове дава и доколко изобщо дава е съвсем друг. Въпросът дали самият той се дели на мисли и чувства е съвсем друг. Въпросът какви са основните му цели и занимания в живота. И т.н. Много въпроси и едничък отговор - човекът е любопитен. Пишейки поезия, текстът има някаква структура - математическа структура, подредба, закон, дори и хаосът е вид закон. Развивайки наука, текстът има някаква степен на приятност, на яснота - поетическа яснота, обосновка, първичност, дори и съвършената прецизност е вид първичност. Разбира се, поезията и науката имат проявления не само в писмен вид, а дори най-вече в неписмен вид - в нашите действия и нагласи, преживявания, спомени и мечти, в начина, по който живеем. Поезията и науката са нещо повече от писменото си проявление.
Математиката и поезията са един нагледен начин да разделим мисълта от чувството в нашата абстрактна вселена на идеи - нещо, което не е възможно физически да се случи, колкото и да се спекулира с разделянето на човека по всякакви възможни начини. Търсене на човешката същност - така променлива и многообразна. Търсене на човешката душа - причина за нашето координирано мислене и чувстване, без което нямаше да сме живи. Математиката и поезията може би са просто естествена класификация на проявленията на нашата същност, обществен израз на първични стремежи у човека да гради и да се радва.
Може би са просто удобно разделяне за бъдещите историци на нашите преживявания така, че да бъдат по-обективни или поне... по-красиви. Може би не можем да се разберем, но поне можем да се запишем на лист хартия. За/от истина или за/от вдъхновение... А може би истината и вдъхновението са едно и също, а ние просто гледаме от две различни страни, за да видим цялото? Любопитството на мисълта, устремът на чувството, те са като двете половинки на Земята, на едната от които е ден, а на другата - нощ. Срещата е неизбежна и кратка, колкото е кратък един изгрев, който, забележете, е бил и залез.
Стремежът да оставим себе си на поколенията се дели в две основни категории - математика и поезия. И двете се проявяват в научните среди, в литературните среди и в най-разнообразен баланс характеризират човека.
Математиката и поезията са неразривно свързани. Всеки човек е по мъничко учен и поет, истина и вдъхновение. Както поезията, така и математиката, са мисъл и чувство в неизчислимо съотношение, особено за всеки човек, създание, място, време.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
-
...!!!
-
Това есе заслужава доста по-пространен коментар и аз ти благодаря Йоана, че оценяваш моята добронамереност. Ще се радвам да доразвиеш тезите си. Самото заглавие на есето провокира подобно разширение. Няма на този свят интелект, който може членоразделно да дефинира що е това математика и що е това поезия. И двете ни въздействат чрез една мистична естетика основана на необяснима дълбинна хармония. Именно тази естетика поражда своеобразен изоморфизъм между тях. Но това не са неща за всяка глава. Нека хората си ядат пържените картофки и си пият бирката. Това им приляга най-добре. Финално мога само да кажа, че Бог е поетичен и математичен. Той е най-големият математик и поет! Тук е и връзката - божествената връзка между двете начала - математика и поезия. За радост божията математика и поезия не са човешките такива.
-
palenka (Пепи), и ученият се вдъхновява, без това не би могъл да прави открития, но интересното е, че за поета вдъхновението е по-голяма ценност, отколкото истината, а за учения - обратното - макар и двамата да са в плен на фантазия и реалност, и да търсят и истина, и вдъхновение. Някои хора не могат да преценят кое е по-важно за тях, в частност и аз - не мога без едното или другото, да се чувствам добре. Поетът, ако не търси вдъхновение, не може да разчита, че то вечно ще го намира. Той го търси, когато твори, търси го и в живота си. Няма избор. Просто си е такъв, дори в най-грозното да може да види красивото, нежна душа, понякога забелязва реалността, но предпочита по-хубавата, неговата си
РозалиАнгелова (Розали Ангелова), радост е да забелязваме красотата и у двете -
vega666 (Младен Мисана), ще се радвам да споделиш още свои мисли по темата. Радвам се, че си разбрал какво имам предвид и си намерил нещо интересно тук. Тук само съм набелязала схематично мислите си, може би някой ден ще разгледам подробно едно или друго от това есе, защото темата е увлекателна.
mislitel (Георги Каменов), разглеждам математиката и поезията като същностни характеристики на битието, като две начала у човека. Има прилики и разлики и в конкретен смисъл, разбира се, но не тях търси това есе, а изтъкаността на света от поезия и математика. Никое от двете не е повече или равно на другото, разбира се, въпрос на предпочитание е.
iren5 (Ирен), наистина, все едно да обвиняваме рибите, че плуват във водата, а птиците, че летят във въздуха - просто са си такива. Но ми се струва интересно това, че поезията и математиката са при нас, независимо дали искаме или не - и у всеки у нас има по малко от двете, дори и да не сме почитатели на поезията или на математиката. -
Въпрос на мислене, а човешкото мислене се дели на два основни вида - абстрактно и рационално. Математиката и философията са най-абстрактните науки. Поезията и въобще изкуството е друга бира - талант (дарба), за който движещата сила е въображението на основата на същото това абстрактно мислене.
Поетът не търси вдъхновение, то само го намира. Има хора с по няколко дарби, има и такива, които не знаят, че имат някоя, докато нещо не я отключи.
За това и риалитишотата има няколко членно жури, идеята е то да може да отсее талантът от умението, т.е. дадеността от придобитото.
И какво пречи да ядеш шкембе и да си човек на изкуството? Всички в тоя сайт само с гурме ли се храните и поите? Ако е така, и аз минавам само на прошуто и синьо сирене!
-
Има хора за които математиката е „тъмна Индия” , не я разбират, не я харесват. Други не само, че не биха могли да създадат поезия, но не обичат и да я четат. Камо ли пък да намерят връзка между двете. И в това няма нищо изненадващо. Но да се сравнява кое е по по най? На мен ми се струва, че е като да спорим кое ни е по- необходимо - въздухът или водата.
-
Младене, ясно е към кого е отправен предходния ти коментар.
Доста е образен и натурален 😊
Обаче аз споделям само личното си мнение, не казвам, че е вярното, а само, че е моето 😋
И между другото шкембе не ям, гнус ме е.
Уважавам мнението ти, както и, като цяло чуждото такова, пък дори да не съм съгласен с него. Демокрация 😊
Добре, нека за който иска, математиката да е = на Поезията, но нека и не линчуваме тези, които мислят, че е Много повече 😊 -
"Ако музиката и поезията са математика на чувствата, то математиката е музика на мисълта!", казва великият крал на математиката Карл Фридрих Гаус, който впрочем дълго време се е двоумял, дали да не предпочете литературата пред математиката. А геният на математиката на 19 и 20 век и баща на Общата теория на относителността - Давид Хилберт, казва за свой ученик, отказал се от математиката в полза на поезията: "Не му достигна въображението да стане математик и стана поет!". Посредствените личности винаги се изказват презрително за математиката и това не е за учудване, защото почитателите на шкембеджийниците са безкрайно далече от Еверест! Математиката узаконява Истината чрез естетиката на изразността, а Истината е най-висшата Поезия. Така и Поезията /но истинската, а не шлагерната поезия на невежите тълпи/ се стреми чрез Вдъхновението да се докосне до забуленото лице на величествената Истина. Затова си много права Йоана, че синтезът на математика и поезия е единствен път към Истината.
-
Дори не дочетох. Съжалявам.
Да сравнявам поезията с математиката, е като да сравнявам секс в стил садо мазо с любовта.
Това си е мое мнение 😊 -
Наистина съм поразен от силата на проникновение, значимостта на идеите и естетиката на изложението на мислите в това твое есе, Йоана /ЧНГ!/. От прочита на "Мисли" на Блез Паскал не съм чел нещо толкова замислящо. По себе си съдя за връзката между математиката и поезията. Не мога да пиша поезия без да творя математика. Не мога да творя поезия без да се потапям в математиката. Поне при мен, едното усилва другото. "Изгревът-залез" - красиво си го забелязала. Както си забелязала за чистото любопитство. За него говори и Айнщайн. Говориш и за мярата, а тъкмо тук трябва да вмъкнем и етиката. Може ли изкуството да е утилитарно? Аз мисля, че не, докато науката, за жалост, може да е. Но не и науката отдадена на бога. Търсещият от чисто любопитство е поет и учен, и без да намира. Математиката дисциплинира изказа в поезията и ни напомня, че истинският поет е роб на стиха. Другото е поетичен провал и елементарно стихоплетство. Поздравление за силното ти есе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Пишейки поезия, текстът има някаква структура - математическа структура, подредба, закон, дори и хаосът е вид закон. Развивайки наука, текстът има някаква степен на приятност, на яснота - поетическа яснота, обосновка, първичност, дори и съвършената прецизност е вид първичност. Разбира се, поезията и науката имат проявления не само в писмен вид, а дори най-вече в неписмен вид - в нашите действия и нагласи, преживявания, спомени и мечти, в начина, по който живеем. Поезията и науката са нещо повече от писменото си проявление."