1 мая 2010 г., 18:46

Мисията да растеш 

  Эссе » Философские
1990 1 4
3 мин за четене
Мисията да растеш
Наблюдаваш, търпиш, понасяш, въвличат те...
Уморена съм.
Писна ми от махленски кавги, хвърляне на кал, скубане на коси и надничане под полите на папата. Да им се чуди човек на творческата продуктивност да създават клюки и с тях да вредят на хората, които наистина си вършат работата. Ама така е, който няма работа, това върши. Я да бяха заети с полезен за обществото труд, дали щеше да им остава време за глупости. Мирише ми на лошо, да не използвам по-миризлива и нецензурна дума. За богоизбрани ли се смятат, че си въобразяват, че, заемайки високи постове, всичко им е позволено и си играят толкова безсрамно с чувствата и съдбите на другите. Но явно доста са се самозабравили, че да не им идва наум, че колелото се върти и ако днес са горе, утре ще са долу и също ще бъдат мачкани и унижавани като нищожества, за каквито ни смятат, само защото нямаме тяхната власт и пари да живеем в разврат.
Еех, как ми се ще да можех с едно щракване на пръстите си само да преобърна целия свят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??