Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовялата баба чака при кантара за десет стотинки, хляб да купи. Хората я задминават, готови да прегазят нейната мъка. Тя прилича на гарван от спомени. Много спомени. Побелели от годините снимки. И една застинала сълза.
Котката, донесла своя пир, играе до забрава. Мишлето се опитва да побегне от чуждите остри нокти. Хищникът се забавлява и причаква хитро, подхваща я с нокти.Убива, ала бавно. За да има агония... Разкъсва тялото, главичката, сърцето. Кръв..., кръвта е и смърт.
Чашата до масата е пълна с мечти. Понечвам да изпия една по една и хоп - удрям я в стъклото. Прозрачното приятелче се отчупва на хиляди парчета. Гледа ме. Част от него ме гледа. Защото порязах Душата му. Не спазих обещанията с ...