Седя сама в пустата ми стая и мисля за толкова много неща... А всъщност не мисля за нищо... Вървя по коридора в главата ми, напоен от мисли и чувства, и се заглеждам във всяка леко открехната врата...
Първата е и най-красивата - отворена е напълно... Гледам надписа и виждам как красиви пеперуди се нареждат в простичката дума "приятели"... Без да се замислям влизам вътре и попадам във вълшебен свят, изпълнен с толкова много смях и забава... Неусетна усмивка плъзва по лицето ми... Не ми се иска да си тръгна, но любопитството ме влече към другите врати.
Излизам и се запътвам към следващата - леко открехната врата, не толкова красива, колкото първата, но пак различна по свой начин. На табелата е написано "Семейство". Знам какво ще видя тук и знам, че няма да ми хареса, но въпреки всичко влизам. Проклето любопитство!... Виждам нещо толкова забързано. Опитвам се да спра спомените, но не мога... Не мога и да ги догоня... Всички бързят на някъде, никой не се спира дори да те погледне. И ето, и ...