Missed
Нямам право да плача. За какво? За нещо, което не го е имало? За мисъл, с която живях само една седмица? За мечта, която не се осъществи точно сега? „Не се притеснявай, в най-скоро време ще стане“ – така казват всички. Няма нито една логична причина да страдам и да скърбя. Не съм загубила нищо. А се чувствам сякаш съм загубила всичко. Плача. Скришом. Нямам право да показвам тъгата си, да искам съчувствие – все пак нищо не е станало.
Преди седмица почувствах промяна в мен. Същата промяна, която почувствах преди 5 години, когато разбрах, че чакам първото си дете. Започнах да мечтая. Налагах си да не мечтая – все пак е още рано, нали? Направих тест, после втори – положителни. Броях дните до първия преглед. И ето че първият преглед дойде, но много по-рано. Зацапване, кървене, ехограф – нищо, лекарят казва, че сигурно още е рано, да не се притеснявам. Лекарства за задържане, болки, още по-силно кървене... Кръвен тест, после втори, показателите спадат, няма да го бъде...
Мъжът до мен ...