15 апр. 2014 г., 21:23  

Моето малко въображение 

  Эссе » Личные
1976 0 1
2 мин за четене
Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.
А то усмихнато да ме погледне през рамо, препускайки бясно с кучето по плажа, или с развяни коси да пуска хвърчило в необятното небе, или като рибка да подскача, борейки се храбро с поредната непослушна вълна. Иска ми се с усмивка да преследвам смелите му стъпки по пясъка и да чувам звънкия му смях, носен по вятъра, преплитащ се с шума на разбиващи се вълни.
А вечер, щом изморено се прибере при мен и сядайки на масата за вечеря безспирно да ми разказва за приключенията си, да фъфли сладко с пълна уста и да обвинява кучето за поредната беля, аз да слушам спокойно. Искам да гледам неговите все търсещи светли очи и да преоткривам тайните на света. С небрежно пълна чаша червено вино да гледам как вади от д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Димчева Все права защищены

Предложения
: ??:??