Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба?
Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.
Кое ме е формирало като човек? Само семейството ли? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си, които намерих тук в родното училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите, към литературата, театъра и музиката.Но само това ли?А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни?
Дори когато ще бъда с коси побелели, топлите спомени за родното училище, за любимата учителка ще ме сгряват и може би ще ми навяват малко тъга.
Училищетото стана моя съдба, защото то ми разкрива светове, поставяме в различни ситуации, научи ме да вярвам в себе си да ценя приятелството и да обичам родина си.
И то училището, ми даде импулса да бъда решителна, да се старая да бъда най-добрата и най-важното да успея в живота!
От училищната скамейка започнах да се оформя моето бъдеще и след време аз ще стана тази за, която си мечтая.
От всичко, което казах до дук мога да си направя един, обикновен извод:
Училището кове съдбите на хората, затова е тяхна съдба, затова е моя съдба.