28 дек. 2009 г., 11:24

Момчетата 

  Эссе » Личные
1921 0 2
4 мин за четене
МОМЧЕТАТА
„Определение за момче: малоумно и отвратително изродче, което мисли само как да задоволи малкото гнусно нещо в гащите си.”
Оставих молива на масата. Бях ядосана, не – бясна. Как ми се искаше да мога да убивам с поглед… Щеше да е чудесно.
Усещах как вътре в мен се надига един кръвожаден звяр, напиращ да излезе навън и да залее света с гнева си. Не, не можех да го допусна. Ако това станеше, надали щях да мога да го овладея и отново да го затворя в себе си. Трябваше да бъда силна, въпреки всичко. Не трябваше да го пускам от затвора му, който и без това вече беше нестабилен.
Затворих очи и се опитах да се успокоя.
– Дишай, просто дишай – казах си аз на глас.
Едва ли някой ме беше чул или видял какво бях написала. В дискотеката беше толкова шумно, че трябваше да викам, за да ме чуе човекът до мен. На масата бях само аз.
Погледнах към дансинга и с поглед потърсих приятелките си. Намерих ги – Милена, Кристина, Александра… О, и, разбира се, гаджето на Александра. Малоумникът, който п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Събева Все права защищены

Предложения
: ??:??