- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и безжалостно. Пред мен, зад мен, под мен, над мен и... вътре в мен.
Познах гласа на майка си, но дрезгав, натрапчив, настойнически и... остарял. Дали това бе бъдещето, подсъзнателно надвивам шепота, но той крещи: „Хората!!!". Май беше знак да мълча. Реших да се подчиня и просто слушах...
„Хората са странни същества. Пречупват болката и се правят на неуязвими. Продават най-ценното си качество в заложна къща на Дявола, а после забравят да си го откупят... Въобразяват си, че могат и без него. Живеят без комплекси и са идеални... Продажници!...
Хората са скромни. Толкова добри. Усмихват се, огън гори в очите им. Дават топлина на всеки срещат скитник, молещ за милостиня и прегръдка. Спасяват милион ...