МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва...
Не тъгувай толкова за мен, мила. Аз ще те подкрепям, щом ти не можеш да се грижиш за мен. Няма да те изоставя. Все пак си единствената ми...
То и аз съм ти единствен, ама...
Вярно е, че с онова копеле – Животът – ми шарнахте два камиона рани, но какво да ви правя... Просто сте такива... Просто сте мои... Злобнички, но мои...
Ела, мила, дай да ти избърша слюнките и лигите – искам да те целуна...
Чакай, дай да оправя сплъстената ти оредяла коса – искам да те прегърна...
ИСКАМ, защото сега, накрая, ми даде да преживея това, което го няма нито в книгите, нито във филмите...
Защото ми подари най-щастливите мигове, които изобщо могат да се случат... ...