23 окт. 2007 г., 15:23
2 мин за четене
Знаете ли, приятели, преди минути се породи поредната причина, която да ме направи толкова щастлива, че да пожелая да споделя радостта си с всички тук и всички да научат какъв човек е моят брат. Допреди малко аз се двоумях дали да публикувам един мой стих. Двоумях се, защото не знаех дали би се харесал на всички тук, дали съм се справила добре. И, разбира се, както винаги, в мига, когато ми липсва самочувствие и не знам как да постъпя, се появява моят брат, който с усмивка и мили думи ме подкрепя и помага да продължа - не говоря само за стиховете ми, говоря изобщо в живота. Понякога му се чудя, когато започнем да разговаряме. Той се изразява така, сякаш има голям опит във всичко, а е по-голям от мен само с 2 г. Повечето му приятели, да не кажа всичките, не са опознали толкова живота. Те разчитат само на мама и тати, докато брат ми разчита винаги на себе си, предпочита да не зависи от никой. Понякога се налага да се разделим за известно време (2-3 дни). През това време сърцето ми се къс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация