Когато е млад, човек има способността да идеализира почти всичко около него: училището, привилегията да притежава домашен любимец и самостоятелността, никое от които не е толкова прекрасно, колкото звучи, освен училището - то въобще не звучи хубаво… Но за жалост за много от тези хора съвсем скоро всичко това се оказва просто илюзия. Аз например вярвах в съвършенството, но не ми отне много време, докато разбера, че не всичко е идеално…

Като човек, който не разбира от химия или физика и живее в България, бих могла да кажа много за несъвършенството и загубените идеали… Е, не колкото дете в Африка, но поне някои от тях ги осиновяват… Когато си млад, сякаш нищо не е наред, но тук проблемите са дори повече: груби бабички, полицаи, които изнасилват каквото им попадне, политици, които унищожават природата, за да строят луксозни хотели и абсолютно никакви правила! Не, всъщност последното е някак добре, иначе непълнолетните, като мен, нямаше да могат да пият и пушат…

Но какво всъщност е несъвършенството? Сигурна съм, че всеки може да потърси думата в интернет, освен, ако няма компютър или има някакви психични отклонения, или няма пръсти, или не вижда, или е дете в Африка, което все още не е осиновено… И почти всеки може да прочете някаква теоретична глупост, освен, ако не може да потърси думата в интернет поради една от причините или не може да чете и пише, или е прекалено малък или прекалено глупав, за да го интересува… Идеята ми е, че несъвършенството е навсякъде - то ни заобикаля, но хората много често са големи егоисти и го забелязват, само ако рефлектира върху тях по някакъв начин. През останалото време всеки живее в неговия малък свят и си въобразява, че всичко е идеално.

Всеки вижда несъвършенството по негов уникален начин, но всички се сблъскваме с него всеки ден. За жалост не всички го разпознават, а то ни преследва по цял ден-започвайки, когато човек се събуди и приключвайки, когато той заспи, освен, ако не сънува кошмари или има инсомния…

Мразя да се събуждам, наистина! Защото, когато се събудя, трябва да стана от леглото си, а аз си харесвам леглото!… После трябва да се кача в автобуса, което сутрин наистина е много трудно! Мразя и градския транспорт! Всички изглеждат някак мъртви, но всеки гледа толкова лошо, все едно ти казва: ”Скочи ми още веднъж върху крака и ще те хвърля под следващия влак за Сибир!” Има и много злобни бабички, които буквално търчат наоколо крещейки: ”Аз бях тук първа!”

И после училище… Ще го кажа директно - имаме нужда от момчета!… Липсата на мъжки индивиди ни кара да правим много глупави неща, като да снимаме босите крака на учителите си… А ако не сме прекалено заети да четем мръсни думи от немския речник на псувните, се гоним из стаята с въображаеми мравки, но това са просто няколко примера…

Обикновено следобедите са особено скучни, докато се опитваме сами да се убедим, че няма да е много лошо, ако направим поне едно домашно, което само по себе си в много случаи също се счита за несъвършенство… Само бабичките знаят как да си прекарват времето. Те се събират на малки групички в тъмни затънтени улички, за да обсъдят последния обрат в най-новия турски сериал… Освен, ако не са заети да варят компоти до дървени къщи или да пърлят пилета върху суха трева…

От друга страна, за разлика от следобедите, вечерите са страшно интересни и образователни… Между седем часът и осем и половина, по време на новините, човек може отвсякъде да чуе възможно най-красноречивите изрази, които не си е представял и в най-дивните си сънища!… После следват футболни мачове и много алкохол, които сами по себе си водят и до инциденти с горещи препържени пръжки, ненадейно изхвърлени от някой балкон и случайно попаднали под чисто новата кола на съседа карайки я да избухне…

А през нощта, когато човек вече наистина иска да си почине отвсякъде започват да се чуват гласовете на някои музикални фенове-фанатици, които по скоро наподобяват звука на дерящо се прасе с гнойна ангина, отколкото пеене… И всичко това на фона на някоя от онези песни, които те карат да се качиш на масата и да затанцуваш от удоволствие, но прекалената употреба на алкохол веднага след това те сваля под масата…

И така точно, когато човек заспи, става време да се събуди и отново го очаква същия болезнен кръговрат: градски транспорт, училище, турски сериали, новини, чалга, край. Наистина не губи много, освен малко по малко идеалите си. По същия начин и аз изгубих вяра в съвършенството, съвършенството на българското ежедневие…