Тя беше различна. Тя беше различна и не се вписваше в представите на обществото за нормални контакти и нормални взаимоотношения. Избягваха я, наблюдаваха я със съжаление или с насмешка, чукаха на дърво – да не им се случва на тях, гледаха час по-скоро да се отърват от нея.
А тя се роди такава – различна. Трудно проплака, лекарите дълго се бореха за оцеляването й, трудно проходи, трудно проговори. Трудно завърши начално училище, но все пак се научи да чете и пише. Децата й се подиграваха, страняха от нея, обиждаха я. Порасна, но така си и остана – сама, без приятели, без обич - различна. Близките й се грижеха за нея от немай-къде. Всички се дразнеха от неугледния й външен вид, от говора й, който дори и спокоен, звучеше като че ли се кара с някого, от непохватните й движения. Подсмиваха се на късите, пълнички, присвити пръсти на ръцете й, като само средните бяха изпънати.
Дните й минаваха дълги и еднообразни, поне според останалите. А тя четеше. Обичаше художествената литература, поезият ...