Глупаво е човек да прави планове за далечното бъдеще, тъй като не е господар и на утрешния ден. Преди време аз също бях от тези хора, но единственото, което разбрах, е че не трябва да съм от тези хора. Правех велики планове за месеци напред, но винаги щом наближи въпросният ден, все нещо или се обърква, или се отлага и затова няма неща, които да чакам с нетърпение. Не мога да знам какъв ще е моят свят след десет години, защото дори не знам какво ще ми поднесе утрешният ден. Разбира се, имам мечти и ако съм жива и здрава и имам възможност, ще ги осъществя. Една от мечтите ми е да се занимавам професионално с фотография. И сега се занимавам, но съм аматьор, а не професионалист, въпреки че много хора, сред които и професионални фотографи, оценяват високо моите фотоси. Другата ми мечта, която искам да осъществя след като завърша средното си образование, е да уча психология в Софийския университет. Но аз съм по-скоро песимист, отколкото оптимист и винаги очаквам най-лошото. Едно време, когато бях оптимист, правех страхотни планове, винаги очаквах най-хубавото, но накрая всичко се проваляше. Сега, когато винаги очаквам най-лошото или пък не очаквам нищо, в повечето случаи съм доволна от крайния резултат. Семейните планове са още по-назад в мечтите ми. На този етап от живота ми не искам да имам деца или пък да съм семейна, но разбира, се един ден ще се замисля и за това, ако съм жива. Това е моят свят след десет години. Обвит в мъгла и може би мистерия, тъй като не съм ясновидка и не знам какво ще ми поднесе утрешният ден.

Това е моето есе на тема "Моят свят след 10 години" по предмета Свят и Личност. Споделям го с вас, защото искам да бъде оценено и от други хора, а не само от моя учител.