Не знаех. Не че не можех да попитам, а просто не исках да знам отговорите на повечето въпроси. Предпочетох да избера лесния път - да тъна в невидение, но тогава се яви ТЯ! Появи се в пълния си блясък и ми даде всички въпроси, придружени с отговорите им, макар че не исках да знам. С отговорите дойдоха болката и щастието, сълзите и усмивките, силата и слабостта.

Аз, невръстното момиче, се сприятелих с Нея. Мислех, че мога да ù споделя и най-големите си тайни. Имах ù доверие. Споделях ù. Вярвах ù. Плаках на нейното рамо. А тя мълчеше - не каза и дума за своята личност. Посрещаше всичко с мълчание и добре прикрито безразличие. 

Докато един ден не изчезна. Тръгнах по нейните следи, оставени в снега. Вървях безпътна и бездомна, разпитвах, плачех и я търсех. Но не успях да я намеря, тя си беше тръгнала, без да остави дори малка бележка с напътствия къде да я открия.

И реших - тръгнах по широкия свят в търсене на моята най-добра приятелка - мълчаливата любов...