Ние, хората, живеем в свят, в който «уж» управлява демокрацията. Смятаме, че сме свободни хора и че никой няма реална власт над нас. Мислим, че щом някой не е опрял нож в гърлата ни, можем да живеем спокойно и да не се страхуваме от утрешния ден. А истината е съвсем друга.  Всички сме роби на ежедневието си, на другите и на самите себе си, без дори да го осъзнаваме. Почти всеки човек живее по една строго определена схема и не са много тези, които успяват да направят от живота си нещо по различно. Реално погледнато сме с вързани ръце срещу тази схема, подтиквани сме от много обстоятелства да се движим по нея независимо от собствените си желания. И тук е редно да се зададе въпроса «Свободни хора ли сме всъщност?». Свобода ли е това да искаш нещо, а да нямаш дори и възможността да се опиташ да го постигнеш?

«Свободен човек е само лудият», защото само лудия не е в състояние да прецени реално робството на което подлага живота, обикновенния човек. Като че ли не психически нестабилните са тези, които заслужават повече съжаление, а обратното.

Свободата реално не съществува. Тя е част от въображението ни и вярата в нея е илюзия. Но всеки се нуждае от тази илюзия за да гради своя живот, за да има силата да се бори с ежедневието си и да вярва ,че все пак утрешния ден ще му донесе нещо по- добро.

Човек дори не е истински свободен в словото си. Винаги има нещо, което го спира и ограничава от това да изкаже изцяло своите идеи и мнение. Все пак трябва да се съобразяваме един с друг и някои думи трябва да не бъдат казвани, едва ли не помисляни.  

Съществуването ни прилича на затвор. Един затвор, поддържан и подхранван от самите нас. Той е схемата, спомената от мен по-горе, състояща се от няколко компонента. Човек се ражда и идва момент, в който той тръгва на училище. Училището е това място, в което той се готви за бъдещето си или с една дума за някаква кариера. След това започва да работи,  сключва брак, има си дете и това е. Съдбата на детето е почти същата. Това се очаква от детето, това се иска от него. Да повтори схемата и също да стане част от «обществения затвор».

Правото на избор също не е свобода. Човек може да избере с какво иска да се занимава, какъв иска да бъде и какво иска да постигне. И той е длъжен да го направи, защото ако не - той ще се окаже в много по-тежка и трудна ситуация от останалите.

От написаното до тук следва, че ако се замислим още повече, се оказва ,че свободата е едно общо понятие, което използваме за да поясним по-големия обхват на мислите и действията си. Възможността за избор, смятана за единствена свобода, дава шанс на човека да бъде свободен роб. Но никога той няма да бъде един напълно освободен роб. Винаги хората ще бъдат подчинени на реда, който са създали, на собствените си правила и норми. Свободата винаги ще си остане нещо, което мислим, че притежаваме, а реално нямаме. Сами до край ще останем роби на самите себе си.