crawling_angel (Яна)
6 10
9 янв. 2009 г., 16:58

Мразя 

  Эссе
2799 1 6
1 мин за четене
Мразя

Мразя момента, в който разбирам, че съм безсилна да променя нещата, макар че така ми се иска да са различни.
Мразя момента, в който всички ме "обичат", защото знам, че това е просто още една лицемерна лъжа, в която ще повярвам.
Мразя момента, в който осъзнавам, че няма с кого да споделя болката си, знаейки, че всеки може да поплаче на рамото ми в удобно за него време.
Мразя това, че не искам другите да виждат сълзите ми, а аз плача само в компания (май така ми се получава).
Мразя това, че не мога да изпитам истинска любов и затова някакси винаги успявам да попреча на другите да ме дарят с такава.
Мразя това, че не мога да сдържа многобройните бурни емоции в себе си, а не мога и да изрека думите, от които се нуждая, просто защото не ги знам.
Мразя се, защото знам, че притежавам истински ценните неща, за които мога да се досетя и въпреки това се чувствам напълно изгубена.
Мразя се, защото удивително лесно, без ни най-малко усилие, съумявам да отблъсна най-важните за мен хора.
Мразя се, защото се чувствам болезнено вцепенена в мига, в който разбирам, че съм по-слаба от всякога, а някой се нуждае от мен.
Мразя онова местенце дълбоко в душата си, където съм скрила истинската си същност от целия свят, защото осъзнавам, че никой няма да се докосне до него.
Мразя пукнатината в сърцето си, която не може да бъде закърпена като овехтяла дреха, на която сме решили да вдъхнем живот.
Мразя това, че обичам така силно, че изпитвам по-непоносима болка, когато наранявам, отколкото, когато ме нараняват.
Но най-вече мразя факта, че не мога да мразя.

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Живееш в собствен измислен свят от теб Яна, но там освен, че няма кой да те нарани няма и кой да те обича. Огледай се около теб, най-вероятно ще откриеш, че хората се държат точко както ти се държиш с тях. За да промениш всичко това понякога е нужно ти да направиш първата крачка. Може да започнеш с това да виждаш в хората първо доброто и после лошото, да избереш първо да се смееш и после да си тъжна. За това е нужно да даваш авансово повече доверие и обич, независимо, че има риск бързо да си ги вземеш обратно. Не забравяй че около теб има толкова много хора които могат да бъдат твои приятели, но ти не ги предразполагаш да са такива. Така губиш толкова много хубави мигове с тях, като ги заменяш със самота. ЕСЕТО е много хубаво, но звучи някак пораженчески. Не оставяй доброто винаги да е слабото, направи го победител!
  • Яна-Бибияна,
    я бъди засмяна!
    Тръгнеш ли да мразиш,
    скоро ще загазиш!
  • Но най-вече мразя факта, че не мога да мразя.
    Ето в това е истината . Поздрав !
  • Напротив, нямам нужда от успокоение. Нито пък имам някакви претенции, просто забелязах приликата, нищо повече Есето ти е хубаво, а що се отнася до евентуални забележки, мисля, че вече споменах за тях.
  • Rabbit, ако имаш предвид есето си "Не че нещо", искам да те успокоя, написах това псевдотворение няколко дни преди да прочета есето ти. Ако имаш претенции или някакви забележки съм готова да ги чуя И поздрави и на теб
  • Хм...стилът ти ми е познат :P не че нещо, ама щом притежаваш истински ценните неща, как така се чувстваш изгубена, как изобщо мразиш? Някой път погледни "Сидхарта" на Хесе, пък да видим тогава кого, какво и защо Поздрави
Предложения
: ??:??