Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Днес целия свят бе абдикирал за мен. Една вечер на опомняне.
Гледах филм по телевизията и по нелепа случайност сюжетът му много напомняше живота ми в момента. Може би леко ме вдъхнови. Запалих цигара в мрака, до прозореца, докато вятърът довяваше хладните истини в лицето ми. Преди няколко дни бе рожденият ми ден. За първи път в живота си почувствах прехода. Вече съм голямо момиче. Усетих, че няма следа от напудрените фантазии и идеалистичните представи някак ме бяха напуснали. Преди две години смятах, че пораснах с появата на една любов в живота ми. Но сега виждам, че пораснах с нейния край. Две години посвещавах всеки дъх и всяка мисъл на едно чувство, напълно забравила себе си. Сега не е така ...