24 янв. 2010 г., 20:44

Мълчалив диалог за вярата 

  Эссе
2986 0 0
3 мин за четене
Мълчалив диалог за вярата
Вярата е състояние свързано с емоционалното преживяване на смисъла. И то не този рационален смисъл, който създава суха и осакатена представа за света, а онзи човешки смисъл, който е създал митовете.
Вие вярвате ли в приказките? Винаги мога да ви говоря за съществуването на Йордан Йовков и да ви го докажа. Но да ви убедя, че той е създал бялата лястовица е невъзможно. За това е нужно мълчание и съзерцание – често срещано при неговите герои. Сам той не говори за вярата, а просто рисува нейните форми. От читателя зависи, дали чрез тях наистина ще оживее приказното.
Най-силният образ на мълчаливия диалог за вярата е Вълкадин. Погнусата от реалността го изтласква отвъд нея, и всичко, което му остава е вярата, защото няма логичен отговор на нещастието и болката. „Не слиза в село, не се среща с никого. И не приказва. Не приказва нито със свои, нито с чужди. Цяло село туй знае: Вълкадин не е приказвал, Вълкадин не искал да приказва. И тъй си е: мълчи. Мълчи и мисли. К ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Все права защищены

Предложения
: ??:??