Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, си мъртъв човек. Носиш тъмни дрехи, защото човек започва да жалее сам себе си, за това какъв човек е могъл да бъде. Денят минава все по-тежко. Времето до падането на сумрака е далече. Човек се уморява от самото чакане да дойде мига, в който ще забрави нещастието, което до известна степен и сам си е причинил. През това време, докато човек е мъртъв през деня, започва да си задава странни въпроси (поне при мен е така). Какво би направил човек, ако винаги си се нуждаел от някой, който го няма? Какво би направил човек, ако на 1 миг на щастие след това отговарят 10 мига на тъга? Какво би направил, ако човекът, на когото разчиташ, човекът, на когото държиш утре умре, а ти не си му казал какво чувст ...