Дойде ми като гръм от ясно небе. А тя беше там... И този път не бях сама. Паднах, а тя беше там, за да ми помогне да се изправя...
Тя винаги е била тук до мен... за мен! Никога не е позволявала нещо да ми липсва... никога не е позволявала да разбирам какво й е... Нейните страхове са били само нейни, когато аз съм споделяла и най-"големите" си проблеми с нея. И в най-трудните мигове тя е намирала сили да ги преодолее... да се справи с нещастието и отчаянието си и да намери начин да ни измъкне от затруднението. Такава е тя - силна и невероятна. Супермайка!
Странно е как приемаме майките си за даденост... Много рядко се сещаме, че и те са хора... хора, които (НЕ) живеят само и единствено за нашето добро... хора, които бдят над нашия сън всяка нощ... хора, които заспиват и се събуждат с мисълта за нас... хора, които са готови на такива жертви в името на нашето щастие... Хора, които са заслужили любовта ни многократно! А ние не го оценяваме. За нас - това е тяхната работа... техният живот. ...