21 мая 2007 г., 16:14

на Маргарита... 

  Эссе
1291 0 1
Миналото на духа понякога е прекрасно.
Не може човек да съществува без минало...
Обаче понякога в миналото си почиваме...
Говорим всеки ден с различни хора и защо?
Обаче идва пак отново миналото ни безгрижно...
Тези всички наши стъпки не бива да ни пречат.
Етиката на нашите чувства понякога объркват.
Обаче всеобщо е очакването за всички към несбъднатото...
Бившите съзвездия понякога ни пречат.
Истински недооценени докрая...
Човекът си остава човек.
А дали ще бъде и после?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Бекяров Все права защищены

Предложения
: ??:??