Хората стават объркани, отчаяни и депресирани когато в света около тях се случват драматични събития. Както отделния човек, така и цели общества изпитват усещането за безпътица и тази тенденция се усилва във време на войни, икономически колапси, епидемии, природни бедствия и т.н. Историята познава множество събития с изключително тежки последици, но също така историята (ако не е тенденциозно изкривена) е наясно и с факта, че винаги по време на криза църквата е носила утеха на измъчените и падналите духом. Вярващите в Христос винаги са били изразители на онези надежда и насърчение, от които всеки човек отчаяно има нужда.
Днес обаче сякаш живеем в друга епоха – в свят, който притежава други характеристики и предлага други решения на кризисните ситуации. В този нов свят на вярващите се гледа със снизхождение, а на църквата й е отделена ролята да бъде една маргинализирана незначителна общност от аутсайдери. Истината обаче е друга. Истината е, че мястото на родената от Бог църква никога не ...