Аз днес съм на 17 години и си мисля за това, че когато стана възрастна и имам деца, ще дойде един ден, в който ще трябва да им обясня за най-голямата грешка в живота си.
Дали ще мога да им кажа това, което чувствам днес, дали ще мога да им обясня така, че да ме разберат правилно.
Моята най-голяма грешка в живота ми е, че се влюбих, че повярвах, че се надявах. Запознах се с един мъж, който беше с друга, имаше деца и значително по-голям от мен. Като хлапачка повярвах на обещанията му, на лъжите му и много по-късно осъзнах колко подъл, зъл и безсърдечен може да бъде един мъж.
Повярвах му - отдадох му се душевно и тялом, а сега няма нищо. Нямам надежди, нямам мечти, нямам вяра в живота, в хората. Разбрах едно нещо след всичката болка, че няма нищо розово в живота, няма истинска любов, мечтите не се сбъдват, човек никога не е такъв, какъвто изглежда.
Когато се запознах с този мъж, летях в облаците. Мислех, че всичко е възможно. Бях щастлива - сега от мене не остана нищо - нито вярата, нито ...