Нашият свят е изпълнен с еднаквост.  Въпреки дребните разлики във външния вид, всички сме до някаква степен еднакви – хора от плът и кръв.  Не сме перфектни, но винаги имаме семейство и приятели, които да ни обичат.

       Причина за това не е начинът,  по който изглеждаме,  а това,  което носим в себе си. Винаги семейството и приятелите ни за нас са по свой начин красиви, дори някой друг да намира в тях недостатъци. Така е, защото нещото, което сме опознали в тяхната душевност, изпъква над всички недостатъци. А хората, които  не харесваме или не сме опознали, те не са интересни с нещо повече от нашите приятели, не са по-хубави, дори бледнеят пред тях. Ние не ги ценим, защото не сме преживявали с тях трудни и весели моменти. Те са безброй рози, недокоснати от нашата грижа.

        Така стигаме до един безспорен и всеизвестен факт - най-хубавото се вижда само със сърцето, най-същественото е невидимо за очите.