15 апр. 2014 г., 21:21

Наранена. Предадена. Сама. 

  Эссе » Личные
5.0 / 2
1653 0 2
1 мин за четене
Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубаво, което бе преживяла. Останали са само белези и спомени. Спомени които я държат жива.
Боли я най-много, когато я предадоха близки хора. Но кои са близки и кои далечни? В един момент тя си даде сметка, че е сама. Че няма никого до себе си, освен семейството си, но и те бяха далеч.
Стана студена. Наранява хора наред и не и пука за тях. Вече не може да страда за чуждото нещастие. Все едно и е. Няма чувства, никакви. Нито лоши, нито добри. По-студена е от камък . Цинична. Арогантна. Високомерна.
И тогава срещна този, когото тя търсеше през цялото това време. Този, който я превърна в това зло.
И знаете ли какво се случи?
За съжаление приказката няма щастлив край.
Тя му се отдаде отново, отвори с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Тодорова Все права защищены

Предложения