Отдавна е известно, че прогресът не върви по права линия, че има върхове и спадове, но след тях следват още по могъщи завоевания и постижения. Законът за спиралата е познат от векове. Нагоре и напред върви само този, който осмисля спирането и с нови сили поема напред.

         Но прогрес или упадък е животът, който водим? Прогресираме ли (и в какво) или все повече потъваме в “селската” кал? В мрак ли живеем или има леки проблясъци на светлина в душите ни?

         Ако трябва да сме “болезнено” искрени – положението в страната ни е незадоволително. Корупцията е язвата на българското общество, а кражбите, отвличанията, изнасилванията, убийствата и грабежите са неща, неизменно присъстващи в нашето ежедневие. А ние – отчаяни и обезверени се питаме все по-често как доброто би могло да пробие “черупката” на злото? За съзаление този въпрос остава без отговор.

         Изгряла под щастливата звезда на Балканския полуостров, България е част от Европа. Коя е Европа? Красивата девойка(от старогръцката митология) или наш дом, наша майка, а може би и мащеха.

         Европа е много древен континент, успял да оцелее след всички икономически, политически и териториални вътрешни промени. А ние и всички останали сме част от този така красив континент. Какво даваме и какво ще вземемм от Европа?

         Всеки ще вземе и ще даде най-хубавото, но е безспорно и това, че ще запазим своята индивидуалност и няма да се стигне до унификация и космополитизъм.

         Безспорно най-добрия начин за взаимобмен ше бъдат не статистически данни и проценти, а изложеният в различни форми опит (брошури, сайтове, конгреси, бюлетини), който да проследява методологията и технологията на процесите във всички области на обществения живот.

         Европа е люлка на световната цивилизация и култура. Древна Елада е завещала на света култутрната терминология, а Европа – откритията на Нютон, Айнщайн, Галилео Галилей, Нилс Бор, Пастьор, Ом, Ломоносов, Гутенберг и много други на целия свят. Постиженията в изкуството не остават на заден план – Моцарт, Бетховен, Бах, Чейковски са имена, които са световно известни, а гледайки към творбите на Микел Анжело или Леонардо да’Винчи всеки оценяващ изкутвото би “ахнал” от удоволствие. Но най-голямо безспорно е литературното богатство. Творбите на Юго, Вазов, Пушкин, Гьоте, Шекспир, Ботев, Тургенев, Хайне, Алфонс Доде и много други са преведени на десетки езици и четени в цял свят.

         Но пак съзнанието(изучавано от много древногръцки философи) ни връща към въпроса: “Майка или мащеха е за нас Европа?”..... Преминали през ужаса на войните, страните от Европа се обединяват в Европейска общност, наречена по-късно  Европейски съюз. Целта на този съюз е предотвратяване на възможността да настъпи Tрета световна война, като за тази цел страните-членки са с обща икономика. И макар крайната цел да е присъединяването на всички страни, все още има разделение между източна и западна Европа. И макар разделението да е създадено изкуствено, стандартите в живота, правата и отношенията са с големи разлики – далеч не толкова изкуствени. В очите на някои отвъд “желяната  завеса” ние – източните народи сме и днес сме маргинали в европейското настояще. Но ще трябва ние самите да си припомним и да покажем на другите, че когато в триезична средновековна Европа всички са слушали Божието слово на три езика, ние сме го слушали на роден. Не мъртъв, а на говорящ народен език. Да припомним, че ние сме създали своя писменост и култура на него и още тогава сме си извоювали правото да бъдем уникални.

         Но макар и уникални, ние все пак ще трябва да вземем европейския ред, толерантност, стабилитет и високи критерии, но от друга страна като “горди балканци” не ще останем длъжни. Какво ще дадем? Най – вече нашите курорти, прекрасна пророда, минерални води, природни ресурси, българския етнически модел, богата славянска душевност, богатството на автентичния фолклор(отдавна изчезнал в западна Европа). Уникалната ни музика с неравноделни тактове е известна в цял свят, а певицата Валя Балканска изпрати послание в Космоса. Никъде в света няма спектакъл, който да подобява този на Нешка Робева – “Между два свята”. Ние, а и останалите източни народи, преминали през ада на войните и социализма ще трябва да извървим един труден и дълъг път, за да достогнем нивото на Запада, да променим стандартите, икономиката, манталитета си.

         Имайки предвид високите цели на ЕС, високите критерии за качество и стандарт, правата на човека и големите потенциални възможности, следва да осъзнаем, че нашата Европа утре ще е по-красива, по-единна, прогресираща, продължаваща като “стар свят” да дарява на света модели на разбирателство и съпричстност, за взаимопомощ и взаимоуважение, за научно-технически открития, възход на изкуството и възраждане на топли дружески отношения, на нови измерения на човечността, незасегната от алиенация. Нашата Европа утре не би допуснала конфликти, основани на етнически и религиозни различия, защото е озъзнала, че Бог не е в храмовете на различните религии, а в сърцето. Преминала през доста бариери, усмислила ценността на човешките качества на “малкия човек” Европа ще бъде единен, общ дом за всички нас – европейците. Нашата Европа утре ще е по голяма, защото човек е голям, колкото големи са мечтите му.

         И поели по трудния път към Европа ние вярваме, че от тъмнината(злото) ще се роди светлината(доброто). Утре, когато “животът ще бъде по-хубав от песен” ще сме осъзнали, че животът е даден не само да го изживеем, а и да го променим в името на доброто, красотата и човешките ценности. Ще сме осъзнали, че искрената служба в нашия свят храм, наречен живот, изисква и усилие, и саможертва.

         Исконни европейци по рождение, ние, българите ще трябва да променим манталитета си, да го отърсим от негативите, наслоени от ориенталското владичество и комунистическия режим. Ще трябва да възприемем подредеността, точността и  взискателността от другите европейски народи. Промененото битие у нас ще промени и съзнанието ни. Тогава на словенската граница няма да ни гледат под лупа, а любезно ще попитат: “Цъфнаха ли розите в България?”